Там, където приобщаването започва с прегръдка

За втора поредна година на официална церемония бяха връчени Националните награди за приобщаващо образование под егидата на МОН.

Целта на инициативата, организирана от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, е да отличи личностите и образователните институции, които създават подкрепяща среда за всяко дете.

Разговаряме с директора на ДГ „Слънце“ в Радомир Нели Скримова и възпитателката Сахар Петрова, която получи най-високото отличие в категория „Детски учител, работещ в приобщаваща среда (предучилищна възраст)“.

Още преди да прекрачи прага на ДГ „Слънце“ в Радомир, разплаканото дете е посрещнато от някого от екипа. Учител или помощник-възпитател излиза в двора, прегръща го и го повежда към останалите. За възрастните това може да изглежда като малък жест. Но за детето на две, три или четири години и за притеснената му майка понякога той означава всичко.

„За нас всяко дете, което идва в детската градина, независимо от етнос и социално положение, трябва да бъде прието, приласкано, целунато и погалено“, казва директорът Нели Скримова.

Тъкмо това отношение според нея отличава ДГ „Слънце“. То е и основата, върху която се изгражда приобщаващата среда в детското заведение. През учебната 2025/2026 г. в градината се обучават седем деца със специални образователни потребности. През предходната година са били единайсет, но част от тях вече са ученици, а други са заминали в чужбина. Общият брой на възпитаниците варира между 180 и 185.

Детската градина няма назначени свои специалисти за допълнителна подкрепа. С децата работят ресурсен учител, психолог и логопед от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в Перник. Според Нели Скримова сътрудничеството между двата екипа е изключително добро.

Специалистите не отделят детето единствено за индивидуална работа в ресурсния кабинет. Те присъстват и в групите,

наблюдават го в естествената му среда

и имат непосредствени впечатления от работата на учителите с всички деца. Именно специалист от Центъра – Десислава Лазарова, номинира Сахар Мадах-Петрова за Националната награда за приобщаващо образование. Младата учителка печели отличието в категорията „Детски учител, работещ в приобщаваща среда (предучилищна възраст)“.

Новината изненадва и самата нея, и колегите ѝ. В ДГ „Слънце“ са свикнали да получават колективни отличия за участия във фестивали и национални състезания, но не преследват индивидуалното признание.

„Не съм учудена, че Сахар е номинирана и наградена. Отличието е напълно заслужено“, категорична е Нели Скримова. Но веднага добавя, че успехът е част и от общата работа на двете учителки в група „Калинка“, където през изминалата учебна година са включени три деца със специални образователни потребности.

„Всичко започва още сутринта – с гушкане, понякога и с носене на ръце. Точно както би постъпил един родител със своето дете, когато то има проблем и се нуждае от допълнителна подкрепа“, разказва директорката.

Два ресурсни кабинета

ДГ „Слънце“ разполага с два ресурсни кабинета. Първият е създаден преди няколко години, а вторият – през изминалата учебна година, тъй като децата, които се нуждаят от подкрепа, се увеличават. Към новия кабинет е изцяло обновен и санитарен възел, за да се осигурят по-добри условия за децата и специалистите.

Всичко е направено със средства от бюджета на детската градина, без да се търси допълнително външно финансиране.

Но приобщаващата среда не се изчерпва с оборудваните помещения. Най-важна остава координацията между учители, специалисти и родители. Екипът познава нивото и потребностите на всяко дете и на тази основа планира следващите стъпки в неговото развитие.

В детската градина работят 32-ма души, от които 17 са педагогически специалисти. Голяма част от учителите са млади хора, което особено радва Нели Скримова. Самата тя вече 41 години е свързана с образователната институция и след година ѝ предстои пенсиониране.

„Наричам младите колежки моите сърнички – млади, амбициозни и устремени момичета. Те не се опитват да се доказват на всяка цена или да показват, че могат повече от другия. Правят нещата, защото им идват отвътре и защото са за децата“, споделя директорката.

Според нея именно дълго изгражданата екипност позволява на градината да се развива. Конкуренцията между колегите не поражда завист, а ги насърчава да вървят напред. Когато възникне проблем, длъжностите остават на заден план и всички се включват там, където са необходими.

Да разпознават „децата на „Слънце“

Работата се планира след подробен анализ не само на образователните резултати, но и на възпитанието, грижата и дори храненето. Поставените цели не остават формални текстове в документите, а произтичат от действителните потребности на децата.

„Не ги отглеждаме просто за да присъстват в градината, докато родителите им са на работа. Искаме да се развиват“, подчертава Нели Скримова.

В екипа имат и своя обща мечта – когато поредният випуск прекрачи прага на училището, началните учители да възкликнат: „Това са децата на „Слънце“!“. Така е било през годините и директорката се надява тази запазена марка да бъде съхранена и надграждана.

Детската градина е създадена през 1975 г. и вече има 51-годишна история. Един от важните моменти в развитието ѝ е

присъединяването през 1999 г. към програмата „Стъпка по стъпка“.

Тогава екипът приема предизвикателството да промени както начина на работа с децата, така и средата в занималните.

И днес в групите са запазени елементи от този модел. Обособени са центрове за дейност, свързани с различните образователни направления – ограмотяване, математика, природа и изобразително изкуство. Материалите са поставени така, че децата да имат свободен достъп до тях, да избират, да експериментират, да създават хипотези и да не се страхуват от новото.

„Детето успява повече, когато му е дадена възможност да избира и да преценява. Подкрепата на възрастния е необходима, но трябва да бъде деликатна и дори малко артистична – детето да не усеща непрекъснато, че някой му помага, а да се гордее с постигнатото“, обяснява Скримова.

Родителите са част от всекидневието

Връзката със семействата не се побира в отделен план или календар на инициативите. Директорката я определя като ежеминутна и ежедневна.

„В малкия град повечето хора се познават – съседи сме, роднини или приятели. Чувстваме се като семейство. А какво да планираш в едно семейство?“, пита тя.

Родителите са информирани за случващото се в групите и могат да участват в живота на детската градина – да четат на децата, да присъстват в заниманията или да се включват в дейностите на открито. ДГ „Слънце“ разполага с двор от шест декара, в който възпитаниците могат да играят свободно.

В основата на партньорството стои доверието.

То е особено важно, когато детето преминава през труден период – здравословен проблем, раздяла между родителите или промяна в семейната среда. Тъй като малчуганите прекарват по шест-осем часа дневно в градината, учителите трябва да знаят какво се случва с тях, за да реагират правилно.

При необходимост родителите разговарят с директора, с учителите и с психолога от Регионалния център. Понякога споделят тревогите си, друг път търсят решение на поведенчески проблем или просто имат нужда някой да ги изслуша.

„Не сме хора, поставени на пиедестал, до които родителите не могат да се доближат. Искат ли среща – добре дошли са. Ще изпием кафе или чай и ще поговорим“, казва Нели Скримова.

В момента, наред с грижата за децата, екипът ремонтира основно помещението, в което през есента ще бъдат приети най-малките. Тази традиция се спазва всяка година – освежават се стените, купуват се мебели, чаршафи и спално бельо, за да започнат новите деца в обновена среда.

Към момента подадените заявления за прием са 29 при норматив от 22 деца в група. Това поставя поредното предизвикателство пред екипа. А отговорът на директорката отново е същият: „Ще го обсъдим заедно и ще намерим решение“.

Сахар Петрова: Подходът е различен към всяко дете

Сахар Мадах-Петрова е на 31 години. Завършила е бакалавърска степен по социална педагогика и магистратура по предучилищна и начална педагогика в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Преди да постъпи в ДГ „Слънце“, работи в подготвителна група към основното училище в радомирското село Извор. От четири години е част от екипа на детската градина.

През учебната 2025/2026 г. тя е учител в разновъзрастовата група „Калинка“. В нея са включени три деца със специални образователни потребности – едно с аутизъм и две с дефицит на вниманието и хиперактивност.

„Подходът е различен към всяко дете. Няма как всички да бъдат поставени под общ знаменател – всичко зависи от индивидуалните им потребности“, казва Сахар.

Работата е трудна и всеки ден носи различно предизвикателство. Резултатите идват с общите усилия на двете учителки, специалистите и родителите. Децата се включват в четене на приказки, ролеви игри и занимания на открито. Особено обичат игрите с пясък и строенето на пясъчни замъци.

Целта е детето със специални образователни потребности не да бъде отделяно, а да участва заедно с останалите.

Постепенно и самите деца се превръщат в съюзници на учителите.

„Децата приемат своите приятели със специални образователни потребности и също ни помагат. Ако не мога веднага да стигна до някое от тях, друго дете му подава ръка и го довежда при мен. Ако видят, че е тъжно, се приближават и се опитват да помогнат, без дори да чакат указания от нас“, разказва наградената учителка.

Отличието е напълно неочаквано за нея. Тя не е знаела нито че е номинирана, нито че практиката ѝ е оценявана.

„Няма два еднакви дни. Идвам на работа с очакването какво ще се случи и как ще премине денят. Най-голямото удовлетворение са работата с децата, техните усмивки и положителната обратна връзка от родителите“, споделя Сахар Мадах-Петрова.

А наградата показва, че понякога най-смислената работа се забелязва именно когато човек не се стреми да бъде забелязан.