Изкуственият интелект може и да не работи в полза на човечеството

Тазгодишният носител на наградата „Джон Атанасов“ д-р Добрик Георгиев от Университета „Кеймбридж“, Великобритания, е възпитаник на ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ – Хасково. Той има принос в областта на машинното обучение, направление „невронни алгоритмични разсъждения“, и е автор на редица изследователски разработки, представени в списания с международно признание.

Едно от основните постижения на д-р Георгиев е в направлението „невронни алгоритмични разсъждения“ (NAR) – обучаване на невронни мрежи да изпълняват класически алгоритми във високоразмерно латентно пространство. Докторската му дисертация доказва теза, която директно подобрява и оптимизира работата на невронните мрежови модели.

Научните му трудове допринасят за намаляването на явлението, известно като „халюцинация“ при големите езикови модели (LLM), които често генерират фактически неверни отговори.

Д-р Георгиев е публикувал над 20 статии, самостоятелно или в съавторство, в различни международни форуми. Той е и рецензент на основните конференции по машинно обучение ICLR, ICML, NeurIPS, AAAI, Learning on Graphs (LoG) в световен мащаб.

През последните години е бил ръководител на няколко магистърски дисертации и курсови работи. Немалка част от неговите студенти развиват своите курсови работи в научни трудове и впоследствие ги публикуват.

За приноса си към Факултета по компютърни науки на Университета „Кеймбридж“ д-р Георгиев е отличен с Wiseman Prize за 2023 г.

Първата мечта на д-р Георгиев като малък е да стане доктор.

И по ирония на съдбата става доктор, но в компютърните науки,

а интересът към лекарската професия бързо е изместен от интереса към математиката. Родителите му го записват първо в школата по информатика на ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ в Хасково, а по-късно и в школата „А&Б“ на Бисерка Йовчева от Шумен. Следват порой от състезания и награди.

Добрик участва и в Ученическия институт по математика и информатика към БАН. Там се развива интересът му към науката. Завършва два проекта. В Института се запознава и с Момчил Пейчев от Варна, който по това време е студент в „Кеймбридж“.

„От него научих за възможностите за кандидатстване. Реших да опитам, и ме приеха,“ казва д-р Георгиев. Така на 19 години Добрик се озовава във Великобритания.

Най-трудно му е в началото, първият семестър. Стресът е огромен, натоварването – зашеметяващо, домашните – много големи, а сроковете – кратки. При това един семестър е само осем седмици, а не няколко месеца.

„Ако човек не е много добре организиран, няма как да успее. Изпитите пък са само веднъж в годината. Няма поправителна сесия. Наистина беше трудно, но някак си успях да издържа“, казва Добрик.

Подчертава, че в „Кеймбридж“ доста от докторантите и научните ръководители са и асистенти. Обученията се водят в много малки групи от по трима-четирима човека максимум. Контролът е много строг. Не може да отидеш и да не си написал домашната си работа. Или може да отидеш, но доста ще ти се карат. Това поддържа дисциплината и реда.

Неслучайно университетът се слави със строгите си порядки, особено в бакалавърската степен. Там изпитите са така организирани, че трудно може да не се изучава някой предмет. Д-р Георгиев завършва и другите две степени.

Магистратурата е по-тясно специализирана, студентите си избират няколко модула. Освен модулите трябва да направят и дисертация, която да има някаква, било то и не много голяма научна стойност.

„Идеята на магистърската степен е да оформи човека да се занимава с наука или да работи с други докторанти, да подпомага тяхното развитие и техните проекти. Или да продължи с докторантура – аз избрах второто“, казва Добрик.

Като най-голямо предизвикателство в научната си работа той определя самия мащаб на състезанието. Особено с навлизането на изкуствения интелект много хора започват да правят проекти доста по-лесно. А е трудно да се оцени кога заслугата на един проект е на изкуствения интелект, кога е на човека зад разработката.

„Да се изпъкне в такава обстановка, е много трудно“, казва младият учен. Има десетки хиляди статии, изпратени на конференции. На една от последните International Conference of Machine Learning representation (ICLR е една от най-бързо развиващите се конференции за ИИ в света) има 60 000 хиляди научни труда, изпратени за рецензия. Не могат да приемат всички.

„Наскоро слушах интервю, мисля, че беше на Светлин Наков, че човек може да прави проекти на лаптопа си от вкъщи. Не съм съвсем съгласен с него. Така беше доскоро. Можеха да се правят проекти с научна стойности и от вкъщи. Но в момента компютърните науки преживяват катарзис, какъвто е имала физиката преди около 50 – 100 години“, коментира носителят на приза „Джон Атанасов“.

От експерименти, които могат да се провеждат в малки зали с малка апаратура, както е било във физиката, изведнъж се оказва, че трябва огромна апаратура. Физиците днес разполагат с големия адронен колайдер в ЦЕРН, изкуственият интелект се тренира на огромни дейта центрове с голяма мощност. Има дори информация, че за година енергията, използвана за трениране и използване на изкуствен интелект, надвишава мощността на много мегаполиси, като Ню Йорк и Мексико Сити.

Д-р Георгиев е създател на разработки върху интерпретацията на изкуствения интелект.

Върху това защо изкуственият интелект дава определени отговори на зададени въпроси. Но доста малко се е занимавал с безопасността на изкуствения интелект. А това е тема, която в момента е много актуална и има огромна нужда да се изследва. Затова и следващата стъпка в професионалния път на д-р Георгиев са заниманията с безопасността на изкуствения интелект.

„Защото, както казах, всеки използва изкуствен интелект. Но някои хора го карат да не работи в полза на човечеството – разкрива своите опасения ученият. – Например има способи да се манипулират хора. Може даже да се даде информация как да се унищожи примерно здравеопазването и т.н. Затова ще е по-добре, ако изкуственият интелект бъде ограничен от подобни изяви. Не прави чест на учените, ако го допуснат. Не прави чест, наистина.“

Натовареността в университета оставя твърде малко време на младия учен за други занимания, които обича – да чете, да слуша музика, да излиза навън с приятели. Самият той се определя като меломан – много обича да слуша музика. Има даже плейлист в Spotify с над петстотин песни. Може да разпознае всяка от тях до първите десет секунди. Толкова много ги е слушал.

При получаване на Голямата награда „Джон Атанасов“ д-р Георгиев заяви: „Вълнението ми е огромно. Няма как да бъдеш лауреат на наградата „Джон Атанасов“ и да не се вълнуваш, защото това е отговорност. Проектът, с който спечелих отличието, беше за изкуствения интелект и това кога той халюцинира, и как може да помогнем, когато халюцинира, да дава по-точна информация“.

Младият учен цитира и мисъл на Аристотел: „Нека не забравяме, че който напредва в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад“. Максима, която следва и в своя научен път.