Какво ни разказва водата (ВИДЕО)

В края на септември се проведе Европейската нощ на учените – годишна инициатива, която превръща срещата с науката в достъпно и интересно преживяване за хора от всички възрасти. В рамките на два дни университети, научни институти, музеи и други организации в различни градове отвориха врати за посетители, които имаха възможност да се срещнат с изследователи, да наблюдават експерименти и демонстрации и да научат повече за работата зад научните открития.

У нас инициативата се реализира чрез партньорството на университети, научни организации и културни институции. Координатор на тазгодишния проект K-TRIO – „Изследователи в триъгълника на знанието“, е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

В рамките на събитието екипът на „Аз-буки“ се срещна с гл. ас. д-р Цветелина Ишева, която заедно със своя екип представи темата „Какво ни разказва водата – как водораслите, растенията, насекомите и рибите разкриват състоянието на водните екосистеми“.

Цветелина Ишева е доктор по биология в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Завършва бакалавърска програма по биология и магистратура по алгология във Факултета по биология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Нейните научните интереси са свързани с разнообразието и екологията на диатомовите и други видове водорасли, както и с оценката на качеството на водите.

Работи по научни и приложни проекти, свързани

с екологичното състояние на повърхностните води,

биоразнообразието на сладководните екосистеми, мониторинга на водите и разработването на методи за тяхната оценка.

Участва и в изследвания, свързани с типологията на реките, биоиндикацията и използването на диатомовите водорасли за оценка на екологичното състояние на водните екосистеми.

Д-р Ишева обяснява как видът и количеството на различните организми разказват различни истории за водните екосистеми, които обитават. Отбелязва, че те са важни индикатори за качеството на водата. И благодарение на тях можем да направим оценка на екологичното състояние на повърхностните водни тела, като това е основен метод, който се прилага навсякъде по света. Изследователката пояснява, че сам по себе си, химичният анализ на водата е интересен и важен, но е само поддържащ елемент.

Той дава на изследователите моментна „снимка“ на състоянието на дадена екосистема. Например, ако се вземат проби вечер, ще бъдат измерени едни показатели, докато на сутринта те вече могат да бъдат различни.

И ако си представим една проточна екосистема,

където средата постоянно се променя, организмите, които населяват тези местообитания, са адаптирани към определени условия. Ако условията се променят дори малко, определени организми започват да отпадат и остават само най-устойчивите.

Цветелина Ишева дава пример, че ако се изследва река, в която е попаднал замърсител, е съвсем възможно, когато отидем на място, тя да изглежда съвсем чиста, а замърсителят да се окаже надолу по течението. В такъв случай обаче организмите ще са ясен индикатор за състоянието на екосистемата – някои от тях е възможно да са отпаднали, докато останалите могат да покажат какво е качеството на водата и дали става дума за продължително замърсяване или за инцидент.

Изсичането на дърветата по бреговете на реките също е голям проблем.

Създават се и изкуствени прегради като различните ВЕЦ, които възпрепятстват мигриращите риби да преминават по течението на реката и да се размножават.

А когато тези територии, прилежащи към дадена река, бъдат променени, изчезват и местата, на които животните и растенията в дадената област естествено съществуват. Това са важни местообитания, които рибите и птиците използват, за да правят своите укрития и да се размножават.

„Всекидневно се впечатлявам от водните екосистеми. Има много находки, които са променили и продължават да променят начина, по който гледам на тях“, разказва още Цветелина.

От известно време тя и екипът ѝ наблюдават друг сериозен проблем за водните екосистеми у нас, който възниква от установяването на инвазивни видове, привнесени от различни части на света – Северна Америка и Азия. Постепенно те завземат нови територия в страната и оказват натиск върху местните екосистеми.

Като пример за това д-р Ишева посочва Дунавския водосбор, който е силно засегнат.

„Към момента наблюдаваме източноазиатската речна скарида, която инвазира по целия водосбор на река Дунав чак до Германия, както и във всички нейни прилежащи влажни зони. Наличието на тези организми наистина е неочаквана находка, тъй като те са нетипични за тази екосистема“, обяснява д-р Ишева. Една от първите им находки на този вид е направена през 2024 г.

Интересна е и историята на преноса и инвазията на източноазиатската речна скарида.

По думите на д-р Ишева през 70-те години на миналия век в охладители на една от атомните централи в днешна Украйна група хора решават да я отглеждат за храна. Температурата на водата там е висока и благоприятна за вида, който започва да се развива доста добре и достига големи размери.

След това постепенно се разпространява нагоре по течението на река Дунав от нейната делта. И към момента темповете на инвазия са изключително големи, като въпреки по-студената среда в Германия тази скарида благоприятно се развива и там.

У нас типичен пример за нейното разпространение е езерото Сребърна – една от най-известните влажни зони на Дунав у нас.

Там също се наблюдават големи количества от този вид скарида. Тя променя естествения баланс на екосистемата и измества видове, които досега са обитавали мястото, като създава неблагоприятни условия за развитието им.

Според д-р Ишева последните две десетилетия зоната на Сребърна се проучва много по-активно и с по-модерна апаратура. И то е изправено пред сериозни заплахи, като основната е спадът на водното му ниво. Дълбочината на езерото е критично ниска, особено през настоящата и изминалата година, тъй като е зависима от равнището на Дунав. А за около пет десетилетия то е спаднало с един метър, което е значима промяна. Това пряко влияе на езерото и то започва постепенно да пресъхва. В предходни периоди е достигало дълбочина от 3,5 до 2 метра, но в момента дълбочината на Сребърна е около 60 – 70 сантиметра.

Засушаването причинява и сериозно намаляване на биоразнообразието в района.

„Освен това езерото започва да се засолява. Наблюдаваме и цъфтеж на различни водорасли, част от които могат да бъдат и токсични. Следствие е намаляване на кислорода във водата. Така рибите умират, а поради ниската дълбочина на езерото някои водолюбиви видове птици мигрират“, допълва д-р Ишева.

Например Сребърна е известно с голямата колония от къдроглави пеликани – една от причините да е важна защитена територия и към ЮНЕСКО. Но поради намалялата дълбочина пеликаните вече не могат да гнездят там успешно.

„Към момента не откриваме дори част от инвазивните видове“, допълва експертът.

Сребърна не е единствената засегната екосистема, но тя е достигнала до критичната си точка, след която процесите се ускоряват и ще достигнат момент, в който ще бъдат необратими.

По думите на д-р Ишева това, което ни показват наблюдаваните дългосрочни изменения, е, че климатичните промени със сигурност са проблем, но основно става дума за човешка намеса. И тези натрупвания на различни фактори водят до сериозни изменения на водните екосистеми.

„Това, което наблюдаваме като тенденция, е, че все повече реки или части от тях пресъхват. Проблеми има и с нивата на язовирите, които са важен воден ресурс за нас“, отбелязва Цветелина Ишева.

Според нея един от човешките фактори за намаляване на водата е поливането на огромни площи монокултури.

При неустойчиво управление на тези води се предприема отклоняване, каптиране или те се използват за добив на енергия. Разбира се,   пресъхването на реките се дължи и на по-малкото валежи, по-топлите лета и по-дългите периоди на засушаване.

Последното пък прави земята изключително твърда и дори при обилен дъжд водата не успява да проникне в дълбочина и само се оттича. Оттам водата бързо навлиза в Дунавския, Черноморския или в Егейския водосбор.

„Водните ресурси са много важни за нас. Необходимо е да ги ценим, да ги пазим и да вземем мерки, за да се подобри тяхното състояние. Има и предписание на Европейския съюз, според което всяко повърхностно водно тяло трябва да бъде в добро екосъстояние, а повечето не са“, допълва Цветелина Ишева.

Посочва, че е нужно да се вземат спешни мерки, като например се изградят пречиствателни станции и не се заустват отпадни води и се преустанови антропогенният натиск върху тези екосистеми, защото зависим от тях. Защото, когато дадена екосистема е замърсена, това влошава общото качество на живот на всички хора, които живеят там.

Предизвикателствата пред учените за справяне с тези проблеми са комплексни.

Едно от основните според д-р Ишева обаче е правилното предаване на техните съобщения. Често, изгубени в термини, учените не успяват добре да обяснят какъв точно е проблемът и какви са последствията, ако не бъде решен.

„Можем да кажем какво се случва и какви са заплахите. Но други трябва да вземат правилните решения, защото управлението на водните ресурси не е лесно“, подчертава тя.

Д-р Ишева споделя и за друго предизвикателство пред научната общност – липсата на нови млади кадри. И макар да разполагат с по-добро финансиране и проекти, по които да работят, с все по-добра апаратура и чудесни лаборатории, не достигат млади учени на които да предадат натрупания опит.

Свързани статии:

Мозъчните импланти помагат и срещу депресия Проф. Камен Козарев, директор на Института по астрономия – БАН: Работим за привличането на нови кадри с опит от България и от чужбина Трима учени с Нобел за медицина за оптогенетиката Ученици в ролята на учени