
След изтичане на изпитателния срок трудовото правоотношение продължава да действа при уговорените в трудовия договор условия, освен ако страните не постигнат съгласие за промяна. В практиката често възниква въпросът дали работодателят може сам да променя длъжност, работно време, място на работа или други условия по договора. Основното правило в Кодекса на труда е ясно: трудовият договор не може да бъде изменян едностранно, освен в изрично предвидените от закона случаи.
В Кодекса на труда е установена принципна забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение.
Същността на този принцип се състои в недопустимостта нито една от страните по правоотношението да изменя по своя воля – едностранно, без съгласието на другата страна, който и да е от елементите на съдържанието на правоотношението.
Когато трудовият договор е срочен и/или за работа на непълно работно време, работникът или служителят има право писмено да предложи на работодателя изменението му в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време. Когато е уговорен срок за изпитване, работникът или служителят може да предлага изменение на трудовото правоотношение след изтичането на срока за изпитване.
Важно е да се уточни, че когато работодателят откаже изменение на това трудово правоотношение, той е длъжен в срок до един месец да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор, освен ако предложението е направено повече от два пъти за период от една година.
В закона са посочени изключенията, установени в закона, при които едностранното изменение е допустимо.
Работодателят може при определени условия едностранно да измени мястото и характера на работата. При производствена необходимост, както и при престой, той може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой – докато той продължава. Другата работа, възложена от работодателя, трябва да съответства на квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
Когато промяната се налага поради наличие на непреодолими причини, работодателят може да възложи на работника или служителя без негово съгласие работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация.
Изключение, при което извършената от работодателя промяна не се смята за изменение на трудовото правоотношение поради незначителност на промяната, е, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие. Работодателят променя работното място (работното помещение, сградата и др.), но определените в трудовия договор място на работа, длъжност и размер на основната заплата на работника или служителя не се променят.
Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Промяната на трудов договор след изтичане на изпитателния срок по правило изисква съгласието и на двете страни.
Едностранни промени от страна на работодателя са допустими само по изключение и при конкретни законови предпоставки. Затова всяка промяна в трудовото правоотношение следва да се преценява внимателно – според договора, закона и реалните обстоятелства.
Справка:
чл. 119 и чл. 120 от Кодекса на труда.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg


