Полимерни превръзки лекуват рани

Тази година тя получи наградата „Питагор“ в направление „Млад учен“. Целта е да бъдат съчетани полезните свойства на полимера и тези на растителните вещества.

В момента Тончева е на пост-докторска специализация в Лабораторията по полимерни и композитни материали към университет в Монс, Белгия. Ръководител й е проф. Филип Дюбоа, а изследванията си младият учен провежда в предприятието Endotools. Там тя се занимава с получаване и охарактеризиране на полимерни изделия, които „запомнят“ придадената им форма. Изследванията намират приложение за изработването на ендоскопски игли. „Усилията на екипа са съсредоточени върху изучаване на механизмите, по които полимерните материали променят формата си под влиянието на външни стимули. Такива могат да бъдат електрическо и електромагнитно поле, директно нагряване, ултразвук, ултравиолетови или инфрачервени лъчения“, пояснява младият учен.

Тончева завършва бакалавърска и магистърска степен в Бордо, Франция, със специалност „Структурна биохимия“. Година след дипломирането придобива и втора магистърска степен във Военна академия „Г.С. Раковски“ със специалност „Национална сигурност и отбрана“. „Имах възможност да стана докторант в лаборатория „Биологично активни полимери“ към Института по полимери – БАН. През 2013 г. защитих дисертация на тема „Електроовлакняване на полилактиди и биологично активни вещества с йонен характер за получаване на нови микровлакнeсти материали“, разказва младият питагореец. Неин ръководител е чл.-кор. дн Илия Рашков – личност, която я вдъхновява и мотивира да избере пътя на науката. За работа по темата на дисертацията я провокира това, че тази научна област е една от най-актуалните и динамично развиващи се в съвременната наука и е с големи приложни възможности.

„По време на работата по дисертацията установихме, че микро- и нановлакнестите материали от полилактид с включени биологично активни вещества с антибактериално действие имат съвместимост с човешки мезенхимни стволови клетки. Това означава, че те имат огромен потенциал като подложки за тъканното инженерство“, разказва Тончева.

С наградата „Питагор“ тя е отличена за своя принос в науката за последните 3 години, като за този период има 9 научни публикации в издания с импакт фактор. „Работата в Института по полимери ми даде възможност да се занимавам с динамично поле в науката и заедно с колегите от лабораторията да създадем значителен брой научни статии и обзори в списания с импакт фактор. Зад всяка една научна публикация стои огромен труд, и то не само на един човек, а на цял екип учени. За качеството на нашите изследвания говори броят на получените цитати, което е безспорното доказателство за високото международно признание на провежданите изследвания“, категорична е Тончева. Тя допълва, че за съжаление усилията остават недооценени – най-вече във финансово отношение. „Научните изследвания у нас продължават да са на високо ниво благодарение на ентусиазма и стремежа на учените към новото и неоткритото“, казва младият учен. Членове на лабораторията имат вече 3 награди и няколко номинации в конкурса „Питагор“. „Признанието на успехите ни в този престижен български конкурс заедно с големия отзвук, който имаме в международната научна литература, са удовлетворение за нас“, казва Тончева.

„Въпросът за привличане на млади учени в полето на науката е един от най-болезнените днес. Средната работна заплата на един изследовател в БАН е изключително ниска. Освен личната мотивация и стремеж за успех в съответната научна област един млад човек има необходимост от това да бъде финансово обезпечен – това важи за всяка професия“, казва Тончева. Според нея именно ниското заплащане влияе демотивиращо върху избора на младите хора, когато те са поставени пред въпроса дали да продължат да се занимават с наука.

Биологично активни полимери

Биологично активните полимери намират широко приложение в медицината, като например за създаването на покрития и лечение на рани по кожата. Те могат да притежават собствена биологична активност или да им се придаде такава чрез включване на биологично активни вещества.

Електроовлакнените лечебни покрития се приготвят от биологично съвместим и резорбируем полимер и подходящи лекарствени вещества – такива с антибактериални или обезболяващи свойства, витамини и др. Те спомагат за спирането на кръвотечението и регенерирането на наранената тъкан. Могат да се прилагат за рани от изгаряния, измръзвания, химически вещества.

Изследванията, провеждани в Лабораторията биологично активни полимери, са насочени към приложение на получените материали в биомедицината. Те могат да се използват за лечение на рани, като начин на доставяне на лекарствени вещества в организма, като подложки за регенеративната медицина и за тъканното инженерство. Новите материали намират приложение и в имплантологията, в биотехнологията и в опазването на околната среда като средства за филтриране на въздух и вода, както и за имобилизиране на ензими. Други възможности за използването им е създаването на активни опаковки за хранителната промишленост и за щадящи околната среда агрофармацевтични средства.

Четете повече в бр. 30, 28 юли – 3 август 2016 г.

Уважаеми читатели, поради големия интерес към в. „Аз-буки“
ви предоставяме възможност да закупите неговите броеве и от следните места:

СОФИЯ
Павилионите на РЕП на Централна автогара и на Централна жп гара;
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.