Пенка Цонева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/his2021-5-2-chit
Резюме. 165 години ни делят от създаването на уникалната за българското образование структура – народните читалища. Еволюцията на техните функции има един неизменен фокус – издигане на културно-образователното равнище на населението без разлика на пол, възраст, убеждения, етническа и религиозна принадлежност, осъществявано в различни, исторически възникнали форми. Една от тях е читалищният народен университет – висша форма на читалищно образование в качеството му на най-масовото извънучилищно образование. Изведените практики и подходи, прилагани от народните университети в процеса на образованието на местно население съобразно неговите реални духовни и социални потребности, са ценен опит за съвременната образователна политика, призвана да бъде активен фактор за самообразование и учене през целия живот.
Ключови думи: читалищни народни университети; образователни практики; потребители на знания; лекторски състав
Свързани статии:
Жанрът – проблематизиране на ключа
Evaluation of Practice-integrated Dual Study Models in Bulgaria and Romania and Implications for Cross-border European Cooperation between Universities and Business
Междукултурна комуникация и дигитализация в образованието
The State of Inclusion in Adapted Basketball
