Роли и езици в съвременното българско изкуствознание
Галина Лардева
АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-1G
Резюме. Статията има за цел да набележи в общ план възможности за съотнасяне между роли и езици, използвани в съвременната българска изкуствоведска практика. Изследването поставя фокуса на своето търсене върху последното десетилетие и наблюдава как ролите постепенно се стесняват и се редуцират, докато езиците – напротив – се разрояват и придобиват необозримост дори в рамките на една и съща роля. Като примерен материал за целите на статията са използвани четири основополагащи разработки, публикувани през последните години: Ножарова (2018), Джурова (2020), Маринска (2020), Попов (2021). Това са, без изключение, трудове с фундаментална заявка, които наред с непосредствените си обекти на изследване предприемат опит да набележат състоянието на специализирания интерес към изкуството.
Ключови думи: съвременно изкуствознание; теория на изкуството; история на изкуството; художествена критика; афирмативна критика
Езикът на края и езикът на света. Апокалиптичното писане на Блага Димитрова
Мария Калинова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-2M
Резюме. Статията е посветена на песимистичния обрат в прозата на Блага Димитрова, влизащ в конфликт с пропагандния утилитаризъм и утопичния телос на съвремието. Очертани са най-общите характеристики на „апокалиптичното писане“ на авторката като набор от прийоми, засрещащи политическото, етическото и естетическото. Фокусът пада върху еквивалентността между природа и техника, като извежда на преден план двойствеността на „техноприродата“, разгледана като „технология за края на света“ в антивоенните романи на писателката, но и в един хайдегериански смисъл като феномен на „разкриването“ на истината. Централно място в текста заема анализът на „Лавина“ (1971), подхождащ към романа поема в перспективата на безпрецедентната ситуация на новия век и невъзможността за разграничение на природните катастрофи от техните технологични, икономически и политически последици.
Ключови думи: тоталитаризъм; атомизиране; проза на инверсията; техноприрода; контраспектакъл; светотворчество
Пътища към света на другите. Преводните книги на издателство „Христо Г. Данов“ в първото му десетилетие (1960 – 1970 г.)
Йоанна Гудалова
Пловдивски универистет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-3J
Резюме. Настоящият текст си поставя за цел да проследи пътя на пловдивското социалистическо издателство „Христо Г. Данов“ в първото десетилетие от създаването му. Текстът конструира съотношението между печатаната преводна и българска литература, както и между различните преводни творби в посочения времеви отрязък. Статията поставя акцент върху първите западноевропейски и американски творби, които задават нова книгоиздателска стратегия, изграждаща нов тип читателска аудитория в Народна република България.
Ключови думи: преводна художествена литература; издателство „Христо Г. Данов“; книгоиздателска стратегия
Съвременната българска езикова политика – между кризите в обществото и динамиката на езиковите процеси (исторически и съвременни аспекти)
Владислав Миланов
Софийски университет „Св.Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-4M
Резюме. Статията прави специален обзор на езиковата политика през социалистическия период в България, от една страна, а от друга страна, разглежда елементите на съвременната езикова политика като сложен резултат от взаимодействието между езиковите носители, институциите и динамиката на езиковите процеси. Наблюденията обобщават съвременните прояви на езиковата политика като езикови справки, рубрики по езикова култура, научно-образователни рубрики в медиите; споровете за и против съществуването на закон за българския език; проекти, посветени на динамиката на съвременния български език; дискусионни форуми за българския език; осмислена е връзката между езика, езиковата политика, медиите, образованието, политиката и обществото. Направен е коментар на явлението езикова политика в непрекъснато променящия се свят, като някои процеси са разгледани в тяхната историческа проекция още през Българското възраждане.
Ключови думи: езикова политика; динамика на езиковите процеси
Семиотичната същност на жестовия език
Гергана Дачева
Софийски университет „Св. Климент Охридски
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-5D
Резюме. Настоящата статия е част от по-голямо изследване, свързано с актуалната и интересна тема за знаковата същност на жестовите езици и в частност на българския жестов език. Основните аспекти на проучването са да се очертае знаковата природа на жестовите езици и основните отношения между видовете знаци. Разсъжденията отвеждат към триадичния модел на Ч.С. Пърс, който е изцяло приложим към жестовите езици за разлика от диадичния модел на Ф. дьо Сосюр, който е приложим за естествените езици. Акцентът в настоящата статия се поставя върху видовете знаци (индексиален, иконичен и символен) и тяхната йерархия в конкретния знак. Предлага се и съвременна семиотична хипотеза, която представя трите вида знаци в една традиционна за лингвистиката фигура, а именно триъгълника. Настоява се върху тезата, че българският жестов език притежава своя система и свой речник, подобно на другите жестови езици.
Ключови думи: комуникация; жестов език; семиотика; видове знаци
Професионалният лекарски език
Ивета Ташев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Болница „Софиямед“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-6T
Резюме. Статията се занимава с проследяване н характеристиките на съвременния медицински език и мотивира защо той може да се мисли като своеобразен жаргон, който често е разбираем само да тези, които го владеят. Дават се примери за типични негови особености, които могат да го направят енигматиен за пациентите и дори да ги подведат, както и за някои негови черти като говоренето в мн. число или специфичния медицински хумор, които допълнително задълбочават трудностите в диалога с пациентите.
Ключови думи: медицински език; жаргон; пациенти; диалог; неразбиране
The Ontological Status of the Curse and the War in Ukraine
Olena Klymentova
Taras Shevchenko National University of Kyiv (Ukraine)
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-7O
Abstract. The purpose of the article is to clarify the ontological status of cursing in Ukrainian hate speech. There is a ruining etiquette standard, a neglect of many ritualized communicative forms aimed at the opponent’s face-saving in a problematic interaction, as well as a landslide violation of speech taboos. This tendency is seen in almost all communication spheres, including public media speech. Hate speech has emerged as the anticipated outcome of the crisis adjustment in the communicative inventory of Ukrainians. Curses are an effective means of hate speech in its institutional and profane forms, rooted in religious communication. The use of curses in various religious traditions has revealed a wide range of communicative intentions, from fear and destruction to protection and higher justice. In the Ukrainian context, household curses gradually lost their invective potential and primarily served as a communicative marker of affective empathy. However, the Russian-Ukrainian war changed this trend. Ukrainian curses demonstrated the effect of “forgetting as the ability to reconstruct” of new forms of both reproduction and sublimation of emotional negativity in wartime.
Keywords: curse; hate speech; Russian-Ukrainian war; media and political technology
Формообразуване на прилагателните с наставка -ен: морфофонологичен и методически анализ
Георги Христовски
Лисабонски университет
Антония Радкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-8HA
Резюме. Изследването представя детайлен анализ на словообразуването на българските прилагателни с наставка -ен. Проучването се фокусира върху морфофонологичните промени, свързани с гласната -е, както и върху факторите, които определят нейното отпадане или запазване. Разгледани са характеристиките на сричковите коди заедно с фонологичните и други контексти, които обуславят промените. В изследването са включени съвременни лингвистични модели, а наблюдаваните явления са обяснени чрез правила, които се преформулират в образци и указания и за целите на преподаването на български език като чужд.
Ключови думи: фонология; редуване на -е с нула; сричкова кода; вокализация на еровете; преподаване на български като чужд език
Многоезичието и междукултурната комуникация като теми в продължаващата квалификация на учителите по български език и литература
Росица Пенкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-9-P
Резюме. В настоящата статия вниманието се насочва към необходимостта от продължаваща квалификация на учителите по български език и литература по теми и проблеми на многоезичието и междукултурната комуникация за възпитаване на гражданска култура и изграждане на ценности у подрастващите. Прави се преглед на прехода от двуезично обучение към политика на многоезичие, анализират се положителни характеристики и ограничения, като се посочват примери от страни от ЕС и извън него. Проследяват се важни моменти от развитието на процеса на гражданското образование в българското средно училище в контекста на европеейската образователна политика. Подчертава се мястото на обучението по български език и литература в този процес. Въз основа на анализ на учебните програми и на дискусии във фокус групи се предлагат идеи за включване на учители по български език и литература в тематични квалификационни курсове, чрез които да се подпомогне процесът на развиване на гражданска култура и междукултурна комуникативна компетентност у младите хора в средното училище.
Ключови думи: двуезично обучение; многоезичие; междукултурна комуникация; гражданско образование; обучение по български език и литература; продължаваща квалификация на учителите
Сред трагизма и триумфа на Дойран („Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918“, съст. Владислав Карагеоргиев, 2024)
Владимир Игнатов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-10V
Принос към изучаването на българската лексикална прозодия (Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществителни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024)
Димка Савова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-11D
