Десети форум „Изследователски подходи в обучението по български език“
Гл. ас. д-р Надежда Данчева
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“,
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2026-2s-1
На 31 октомври 2025 г. в зала БИАД в София се проведе Десетият форум „Изследователски подходи в обучението по български език“. Форумът беше организиран от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките в рамките на проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“ и с подкрепата на Националната научна програма „Развитие на научните изследвания и иновациите в системата на българското предучилищно и училищно образование“.
Родовите имена на българите – част от езиковото наследство на народа ни
Проф. д.ф.н. Анна Чолева-Димитрова,
доц. д-р Мая Влахова-Ангелова,
гл.ас. д-р Надежда Данчева
Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2026-2s-2
Резюме. В статията е направен кратък теоретичен обзор на изследванията върху родовите имена във връзка с работата по проекта „Родовите имена на българите – част от езиковото наследство на народа ни“. Проектът цели да бъде осъществено сътрудничество между научната общност, преподавателите по български език и ученици от различни възрасти, като се създадат условия за включването на всички участници в общо проучване на българските родови имена. Родовите имена, макар и неофициални, все още се пазят и употребяват и са свидетелство за миналото на българския език и култура, а тяхното събиране е важно, за да не изчезне безвъзвратно родовата памет. Приобщаването на ученици към изследователската работа върху родовите имена чрез провеждани от тях самите проучвания на собствените им родове и родови имена би имало многостранни ползи както за осъзнаването на значимостта на родовата памет, така и за запазване на националната идентичност.
Ключови думи: родови имена, семейна история, теренно проучване, ономастика
Как да помогнем на учениците умно да използват изкуствен интелект на занятията по български език
Проф. д-р Татяна Ангелова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2s-3
Резюме. В доклада се прави опит да се представи функционален подход за използване на изкуствен интелект на занятия по български език в училище. Коментират се характеристики на различни езикови модели, като се поставя акцент върху използването им в обучението и образованието. Анализират се инструменти, подходящи за обучението по български език, както и за превенция на неприемливо използване на ИИ. Привличат се данни от пилотен експеримент с учители, които използват ИИ.
Ключови думи: изкуствен интелект, обучение по български език
Изследване на нагласи и умения за работа с езиков изкуствен интелект в обучението по български език
Боряна Трайчева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2s-4
Резюме. Статията анализира нагласите и уменията на ученици за критична работа с езиков изкуствен интелект чрез провеждане на методически модул, който се състои от входяща анкета, лекционна част (запознава учениците с техниката инженеринг на въпросите [prompt engineering]), дейности за овладяване на техниката и изходяща анкета. В тази статия е представен анализът на анкетите. Резултатите показват висока ефективност на методическия модул, особено по отношение на нагласите и уменията за проверка на генерираната от езиков изкуствен интелект информация. Наблюдава се правопропорционално отношение между степента на информираност за характеристиките на езиковия изкуствен интелект и усещането за нужда от целенасочено обучение за ефективната му употреба.
Ключови думи: езиков изкуствен интелект, инженеринг на въпросите (prompt engineering), проверка на информация, обучение за употреба на изкуствен интелект, методически модул, анкета
Функции на изкуствения интелект за осъществяване на критическа саморефлексия на ученици (Водене на дневник за учене в обучението по български език)
Цветелина Тодорова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2s-5
Резюме. Текстът разглежда дневника за учене като ефективно педагогическо средство за развиване на критическа саморефлексия у ученици в контекста на взаимодействието им с изкуствен интелект в обучението по български език. Анализирани са неговите функции за стимулиране на критическо мислене, метакогнитивно осъзнаване и дигитална грамотност, както и ролята му в трансформирането на учениците от пасивни потребители на информация в активни конструктори на знание. Представени са основни параметри за прилагане на дневника – цели, формат, структура и критерии за оценяване, както и предизвикателствата, свързани с мотивацията и времевата ангажираност. Подчертава се потенциалът му да подпомага автономността и отговорното отношение към знанието, като същевременно изгражда умения, необходими за учене през целия живот.
Ключови думи: обучение по български език, изкуствен интелект, метакогнитивни умения, критическа саморефлексия, критическо мислене; дневник за учене
Изследователски проект по български език за 5. клас: „Как говорят хората около нас“
Гл. ас. д-р Красимира Хаджиева
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2s-6
Резюме. Текстът представя една идея за учебен изследователски проект, разработен според принципите на проектно базираното обучение. Проектът е предназначен за петокласници и се фокусира върху изследване на разговорната реч – и по-конкретно на разговорната лексика в съпоставка с нейните книжовни еквиваленти. Учениците събират езикови данни, анализират ги и изработват краен продукт – миниречник, плакат, колаж, сценка, комикс, с помощта на който представят получените резултати.
Въпреки някои свои недостатъци, като например опасността от неравномерно разпределение на задачите и рискове за несправяне при по-слабите ученици, проектният метод е добър инструмент за обучение, тъй като поставя акцент върху активното и изследователско учене – учениците не просто възприемат информация, а я прилагат в практически дейности. Проектно базираното обучение поставя ученика в центъра на учебния процес, дава му възможност за активно участие в изследването на реални проблеми от истинския живот и освен това развива у него важни качества и умения като самостоятелност, отговорност, критическо мислене, креативност, работа в екип и др.
Ключови думи: проектно базирано обучение, официално и неофициално общуване, книжовна лексика; разговорна лексика
Как обучението по български език и обучението по чужд език си помагат
Боряна Николова
Национална финансово-стопанска гимназия
https://doi.org/10.53656/bel2026-2s-7
Резюме. В настоящата статия се разглежда принципната взаимовръзка между обучението по български език и обучението по чужд език в средното училище въз основа на нагласите на ученици от 8. клас. Мнението им се изследва чрез проведена анкета, която търси отговор на въпроса как влияе изучаването на българския език върху изучаването на чужд език и обратно. Обръща се внимание на полезността и обвързаността на езиковите учебни предмети през погледа на анкетираните. Изследването се стреми да напомни и да актуализира важни въпроси относно обучението по роден и чужд език, за да направи изводи, полезни за теорията и практиката на езиковото обучение.
Ключови думи: обучение, български език, чужд език, анкета, ученици, нагласа



