Знанието може да бъде преживяване

На 29 години той е вече сред най-разпознаваемите и активни млади учители в Търговище. Преподавателят по история и цивилизации и география и икономика в 1. СУ „Св. Седмочисленици“ не просто присъства в класната стая, за да предаде урока, а влиза в нея с мисия – да вдъхновява, да създава общност и да показва на учениците си, че знанието е свързано с практическите умения и възможността по-лесно да се адаптираш в живота. От шест години младият учител е част от екипа на училището, а зад гърба си вече има десетки инициативи, национални награди, участия на ученици в национални олимпиади и млади хора, които продължават да го търсят дори след като завършат.

„Учителят не е монополист на знанието. Информацията днес е на един клик разстояние. Моята цел е не просто да преподавам факти, а да изграждам активни личности, които умеят да мислят, да търсят причините и да правят изводи“, разказва пред „Аз-буки“ учителят по история и цивилизации и география и икономика в 1. СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище Георги Марков.

Именно този подход превръща часовете му в по-различно преживяване за неговите ученици. И независимо че преподава история, за него датите никога не са били най-важното, което децата трябва да запомнят. Важни са връзките между събитията, причините, последиците и уроците, които историята оставя за бъдещите поколения.

„Най-големият страх на учениците от историята са датите. Аз не изпитвам за години. Интересува ме защо се е случило дадено събитие и какво е променило“, споделя той.

Любовта му към историята и географията

започва още в ученическите години. Завършва специалност „История и география“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а днес паралелно с преподаването учи и право. Сам признава, че дълго време се е колебаел какъв професионален път да избере.

Първите му стъпки в образованието съвпадат с настъпването на ковид пандемията – започва работа буквално дни преди преминаването към дистанционно обучение.

„Влязох една седмица в училище и след това всичко стана онлайн. Запознанството с учениците беше виртуално. За млад учител без опит това е огромен стрес“, спомня си той. Въпреки трудното начало младият преподавател не се отказва. Напротив, именно тогава разбира, че училището е неговото място, а преподаването – неговата сфера за професионална реализация. Освен учител днес той е и

двигател на много инициативи в училището.

Ръководи клуб „Млади географи“, който отдавна е надхвърлил рамките на стандартното занимание по интереси. В клуба учениците не просто учат, а пътуват, организират благотворителни базари, участват в научни форуми, почистват обществени пространства, засаждат дървета и реализират екологични проекти. Имат си и фейсбук страница, в която споделят всичко важно.

„Искам децата да разберат, че опазването на природата не е просто тема в учебника“, казва той. И точно затова всеки ден им показва, че това е начин на живот. Прави го чрез личният пример. Заедно с учениците си многократно организират почиствания около езерото Борово око в едноименния градски парк на Търговище, участват в инициативи за облагородяване на пространства и дори създават собствена малка горичка с разрешение на Община Търговище. Младият учител е рамо до рамо с децата във всяка дейност – с ръкавици, чували и инструменти в ръце.

„Не можеш да кажеш на учениците „Отидете да почистите“, а самият ти да стоиш отстрани. Лидерът трябва да дава пример“, убеден е той.

Голяма част от учениците му споделят и страстта към пътешествията. Именно затова планината се превръща в още една „класна стая“. С група ученици организира походи, изкачвания и експедиции из България. Миналото лято заедно изкачват връх Вихрен, а следващата цел вече е поставена – Митикас, първенецът на планината Олимп в Гърция.

„Тези преживявания изграждат доверие, характер и умение да разчиташ на другия“, казва преподавателят. Активната му работа носи и много отличия. Сред тях са наградата „Неофит Рилски“, почетното отличие „Митрополит Андрей“, награди на Община Търговище за принос в образованието, както и признания от различни институции и организации.

Особено горд е с успехите на своите ученици.

През годините десетки негови възпитаници се класират на областни и национални олимпиади по история и география, а част от тях достигат до призови места на национално ниво.

Подчертава, че за него истинската оценка не са грамотите и медалите. „Учениците не помнят всяка дата и факт. Те помнят учителите, които са ги вдъхновили и са били до тях“, казва той.

Именно затова се стреми да е не просто учител, а личност, на която учениците могат да вярват. Неслучайно родителите на децата му се доверяват напълно. И разрешават да ги води на походи и пътувания извън страната. Когато говори за бъдещето, младият учител често споменава колко динамичен е съвременният свят. Според него най-важното умение днес е способността човек непрекъснато да се развива и адаптира.

„Светът се променя с невероятна скорост. Искам учениците ми винаги да бъдат в крак с времето, жадни за знания и готови да учат нови неща“, споделя той.

И може би именно това е най-ценното, което един учител може да остави след себе си – не просто знания, а желание за развитие, любопитство към света и вяра, че всеки може да промени средата около себе си. Нужно е само да направи първата малка крачка.