Учителят Георги Стоев намира общото между архитектурата, математиката и Африка

За пета поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира новаторски примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg. Тази година акцентът е поставен върху STEM образованието, което преобразява учебния процес, като свързва знанието с реални проблеми и решения. Национално издателство „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярва, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната система. В този брой представяме Георги Стоев – учител по математика в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив и носител на отличието за втори път. През 2025 г. спечели любовта на публиката за педагогическата си практика „Следвоенно възстановяване на ивицата Газа“, а тази година – наградата на журито за „Африка в архитектура“.

„В реалния живот никой не разделя математиката от физиката, историята или изобразителното изкуство. Всички знания работят заедно. Най-лесният начин учителят да покаже тази връзка, е през конкретна професия. Когато учениците влязат в ролята на архитект, инженер или учен, предметите сами започват да се свързват“, разказва за „Аз-буки“ учителят по математика в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив Георги Стоев.

Преди да започне да преподава на деца,

той завършва архитектура и работи няколко години по професията си. Работата му харесва, но не и стоенето пред компютъра доста часове на ден. Бързо разбира, че това не е неговото призвание.

„Аз съм човек, който обича да работи с хора. Липсваше ми именно това. Попаднах на програмата „Нов път в преподаването“ на „Заедно в час“, кандидатствах и много бързо разбрах, че това е моето място“, разказва той.

Георги Стоев вече девета година поред преподава математика в пловдивското училище, а архитектурният му опит продължава да определя начина, по който изглеждат неговите уроци. Те са доста по-различни и далеч по-практични от познатите досега.

Неговата отличена практика „Африка в архитектурата“ най-общо показва как STEM обучението може да изведе учениците извън традиционния урок и да ги постави в среда, максимално близка до реалната професионална дейност.

За повечето петокласници геометрията е поредната нова тема в учебника. Запознават се с прави, отсечки, ъгли, лица и обеми – все понятия, които често изглеждат далеч от всекидневието им. За учениците на Георги Стоев обаче

математиката не остава между страниците на учебника.

Тя се превръща в инструмент, с който проектират училища, библиотеки, храмове и обществени сгради, изследват различни култури и откриват как знанието може да бъде използвано за решаването на реални проблеми.

„В V клас залогът е голям – тогава се изграждат нагласите към предмета за години напред. Учениците се ангажират истински само когато видят смисъл в работата си и осъзнаят, че математиката е езикът, на който се проектира светът около тях“, казва Георги Стоев.

Така вместо да решават поредната задача от учебника, учениците се превръщат в архитекти. Разделени на екипи, носещи имената на различни африкански държави, като Мароко, Египет, Нигерия, Нигер и Етиопия, те поемат отговорността да проучат конкретна обществена сграда и да я пресъздадат възможно най-точно. Задачата далеч не се изчерпва с красиво изработен макет. Тя изисква

сериозно проучване, математически изчисления, работа с дигитални технологии,

умения за комуникация и постоянна координация между членовете на екипа. Първият етап е посветен на това учениците да изградят своеобразен „архитектурен вкус“. Те анализират различни обществени сгради, разглеждат тяхната геометрия и откриват кои форми ги впечатляват най-много. Наблюдават как отделните сгради могат да бъдат изградени чрез съчетаването на сравнително малък брой геометрични тела, които вече познават от часовете по математика.

Паралелно с това се запознават с основните принципи на архитектурното чертане, перспективата и специализираната терминология. За мнозина това е първият досег с професията на архитекта.

В процеса на работа навлизат и в света на дигиталното моделиране. Използват специализиран софтуер като GeoGebra и SketchUp, както и инструменти с изкуствен интелект, които им помагат при първоначалното проучване на архитектурните обекти. Така още в началото на проекта математиката естествено се свързва с дигиталните технологии и инженерното мислене. Оказва се обаче, че

за голяма част от избраните сгради не съществуват готови архитектурни чертежи.

Учениците разполагат единствено със снимки, направени от различни ъгли. Именно тогава започва истинската работа на архитекта. Те трябва сами да направят хипотези за размерите на сградата, да определят мащаба ѝ и чрез математически изчисления да пресъздадат реалните пропорции. Ако например няма информация колко е висока дадена джамия в Мароко, екипът трябва да намери ориентир като врата, прозорец или човек и чрез сравнение да изчисли приблизителните размери на цялата сграда.

„Това е моментът, в който математиката престава да бъде абстракция. Една грешка в изчисленията означава, че целият проект няма да се получи. Учениците много бързо осъзнават защо точността има значение“, обяснява Стоев. Следва последният етап, в който всеки екип работи едновременно върху три различни продукта: архитектурен чертеж на хартия, триизмерен дигитален модел и физически макет, изработен от картон, дървени шишове и други материали.

Всички те трябва да бъдат напълно идентични. Ако в дигиталния модел бъде направена промяна, тя веднага трябва да бъде нанесена и върху останалите два продукта. Така учениците не само усвояват математическите знания, но и се

научават на дисциплина, как да обръщат внимание към детайла и да работят в екип.

В края на проекта представят резултатите си пред публика чрез собствен тематичен уебсайт, където защитават своите идеи като истински професионалисти. Резултатите говорят сами за себе си. Девет от всеки десет участници се записва в архитектурния клуб на училището, а родителите споделят, че децата започват да използват математическите знания и извън класната стая.

Всъщност отличената педагогическа практика „Африка в архитектура“ е поредният проект, чрез който Георги Стоев свързва математиката с реалния живот. Още през 2020 г., по време на дистанционното обучение по време на ковид пандемията, негови ученици

проектират бежански лагер в Африка.

По-късно те прилагат наученото на терен в родопско село, където извършват архитектурно заснемане и дигитално документиране на сградите. Проектът впоследствие е включен в платформата „Дигитална раница“ на Министерството на образованието и науката. Миналата година Стоев спечели и наградата на публиката в конкурса „Добрите практики на фокус“ с проекта „Следвоенно възстановяване на ивицата Газа“.

Общото между всички негови разработки е, че поставят учениците пред реални обществени предизвикателства и ги провокира да търсят решения чрез знанията, които придобиват в училище. Според него именно това е същността на съвременното STEM образование, защото то не е единствено технологии и инженерство, а и формиране на гражданска позиция.

„Не е достатъчно да изобретим нещо. Трябва да си зададем въпроса за кого го създаваме, защо го създаваме и дали няма да навреди на обществото. Именно това е етичното измерение на STEM образованието“, казва той.

Тази философия следва и извън часовете по математика. Като един от менторите на Ученическия парламент в училището, той насърчава активното участие на учениците в училищния живот, подкрепя ги да преминават през обучения, конференции и международни младежки програми и след това да прилагат наученото в своята общност.

„Инвестираме в ученици лидери. Те се връщат в училище с нови знания и умения и сами започват да променят средата около себе си“, обяснява педагогът. Иска след време учениците му да запомнят, че всичко, което учат в училище, е, за да могат един ден не само да изградят себе си като личности, но и да поправят грешките на предишните поколения.

„Най-важното е да разберат как да подобрят света около себе си“, завършва Георги Стоев.