Образованието е повече от статистика

Всеки ден около 10 часа образователните медиатори в Основно училище „Антон Страшимиров“ в село Светлен, община Попово, област Търговище, обикалят класните стаи. Проверяват кои деца отсъстват, и търсят информация за всяко от тях. Ако не успеят да се свържат със семейството или имат съмнение, че не знаят истинската причина за отсъствието, отиват на място.

„Във всеки един момент знам къде се намира всяко дете, какво се случва с него и със семейството му“, казва пред „Аз-буки“ директорката на училището Биляна Милева.

За нея това е много по-важно от статистиката. Защото зад записаното в електронния дневник неизвинено отсъствие невинаги стои дете, което е избягало от училище. Понякога то просто е болно, но семейството не може да стигне до лекар.

В населените места, от които ОУ „Антон Страшимиров“ приема ученици, няма достатъчно общопрактикуващи лекари. По думите на директорката дори в близкия град Попово семействата трудно намират лекар, който да поеме децата. И за някои най-близката възможност се оказва на около 30 км.

Голяма част от местните родители разчитат на сезонна работа и често нямат нито средствата, нито възможността да пътуват толкова далече заради обикновена настинка. Особено когато в семейството има по три деца. Така отсъствието остава неизвинено, макар училищният екип да знае защо детето не е в клас.

„Правилата са еднакви за всички, но при нас има много конкретни житейски ситуации. Подхождаме човешки. Всичко останало е статистика“, обобщава Биляна Милева.

84 деца от шест населени места

 ОУ „Антон Страшимиров“ е средищно училище. В него се обучават 84 деца от шест населени места, а транспортът на пътуващите ученици се организира от Община Попово.

Училището е с много висок процент деца от уязвими групи и за голяма част от тях българският не е майчин език, а това значително затруднява усвояването на учебното съдържание.

„Резултатите ни не са блестящи, но имам много добър колектив, който се справя“, казва директорката.

Педагогическият екип включва 14 учители. Училището само осигурява необходимата ресурсна подкрепа чрез ресурсен учител, психолог и логопед. Назначен е и помощник на учителя.

Четиринадесет от общо 84 деца са със специални образователни потребности. Сред тях има две деца с аутизъм, които посещават часовете с придружаващи родители. Стремежът на училището е всяко от тях да получава цялостната подкрепа, от която се нуждае.

Колективът е от хора на различна възраст и постепенно се обновява. Един от новите членове на екипа е бивша възпитаничка на училището, завърнала се като преподавател след университета.

Когато майка и дъщеря завършват заедно

 Двама образователни медиатори помагат на училището да поддържа връзка със семействата в различните села. Те са местни хора и познават средата, родителите и проблемите им.

Историята на едната медиаторка показва как училището може да промени не само живота на едно дете, а на цяло семейство. Жената завършва VII клас заедно с дъщеря си, след което започва работа в ОУ „Антон Страшимиров“.

Тя не е единственият родител, върнал се в класната стая. През последните пет-шест години повече от 20 майки и бащи са завършили основното си образование в училището. Част от тях са продължили и в професионални гимназии.

Около 15 родители участват активно в Родителския клуб. Включват се в училищни инициативи, базари, ремонти и облагородяване на средата. В миналото училището организира и съвместни екскурзии за деца и родители. За част от семействата пътуването до морето е първото в живота им. Но смисълът на тези преживявания не се изчерпва с развлечението.

„Нашите родители невинаги имат базовите знания какво да покажат на децата си, когато ги заведат някъде. Затова тези пътувания бяха изключително полезни и за децата, и за възрастните“, обяснява директорката.

Училището участва в Националната програма „България – образователни маршрути“ и в „Иновации в действие“. Посещенията в други училища срещат децата с техни връстници и им показват различна среда. Самият избор на участниците в екскурзията се превръща в стимул за повече работа в часовете.

Фестивалите и състезанията имат същия ефект. Възможността да пътуват, да се изявят и да получат признание, показва на децата, че усилието води до резултат.

Между Германия, Белгия и I клас

Най-трудният проблем за училището е непрекъснатото движение на семейства между България и Западна Европа. Основните направления са Германия и Белгия.

Преди около седем години в училището са се обучавали 180 деца. Само за две-три години учениците от село Априлово намаляват от 40 на 10 заради заминаването на семейства в чужбина.

Но сега се наблюдава и обратен процес – част от тях се връщат. Но невинаги трайно. Родителите трудно намират работа и отново заминават, а децата преминават многократно от една образователна система в друга.

Най-трудни са случаите, когато се прибират ученици на 12 – 15 години без документ дали и къде са учили зад граница. „На практика те трябва да започнат от I клас, защото нямат документ от чужбина“, посочва Биляна Милева.

Действащите правила позволяват детето да продължи от последния клас, завършен в България, или обучението му в чужбина да бъде признато въз основа на представени документи. В някои случаи родителите не могат да обяснят дали детето е посещавало редовно училище или друга форма на обучение. А българското школо няма правно основание самостоятелно да изисква данни от чуждата институция.

Така се получава нормативен вакуум за деца, които са твърде големи, за да седнат сред първокласниците, но нямат документ, въз основа на който да бъдат записани при своите връстници. Поставянето на 12- или 15-годишен ученик във II или III клас го кара да не се чувства комфортно и допълнително затруднява връщането му в образованието.

Според Милева е необходима промяна в правилата за признаване на обучението в чужбина, която да даде възможност знанията и уменията на тези деца да бъдат установявани, а те да бъдат включвани в подходящ клас и да получават допълнителна подкрепа.

В момента този проблем става все по-сериозен, защото броят на пътуващите и завръщащите се ученици расте.

Социалната политика

Около 90% от учениците в ОУ „Антон Страшимиров“ могат да бъдат причислени към различни уязвими групи. Сред тях са деца, отглеждани от баби и дядовци, от един родител или от безработни, от социално слаби семейства или със специални потребности. Но това не означава, че всички те са застрашени от отпадане от училище.

Социалната политика на училището включва безплатни закуски и организирано хранене. От 2018 г. в него работи и „Магазин за без пари“. Семейства и дарители предоставят запазени детски дрехи, обувки и други вещи, които могат да бъдат взети без заплащане от всеки, който има нужда.

Инициативата не дели децата на получатели и дарители. Ученици, родители и учители заедно зареждат и поддържат своеобразния магазин, който едновременно помага на семействата и възпитава в доброволчество.

На фона на всички трудности резултатът, с който екипът най-много се гордее, не е записан в класация. През тази година VII клас завършват 14 ученици и всички продължават образованието си в Попово.

От три-четири години училището няма седмокласник, който да е отпаднал след завършване на основното образование. По наблюденията на екипа почти няма прекъснали и преди достигането на X клас.

„Все пак след X клас могат да вземат шофьорска книжка, така че мотивацията е всичко“, отбелязва с усмивка директорката.

Училището успява съществено да ограничи и т.нар. ранни бракове. Вече има и възпитаници с висше образование, а завърналата се като учител възпитаничка е доказателство, че промяната е възможна.

Спортът също е силен инструмент за мотивация. През последните две-три години училището създава добър футболен отбор, воден от млад учител и бивш футболист. В състава играят и две момичета, които по думите на директорката се представят по-добре от част от момчетата и са показали отлични резултати на турнирите.

Училище, отворено и през ваканцията

 През лятото част от учителите доброволно организират безплатни занимания за децата, останали в Светлен, както и за малките гости на селото. Няма списъци и предварително разпределени групи – може да се включи всяко дете.

В зависимост от възрастта и броя на участниците те рисуват, танцуват, изработват апликации и сувенири, нижат гривни и създават бижута. Използват материалите, останали от училищните клубове през учебната година. Част от дейностите се провеждат съвместно с местното читалище НЧ „В. М. Гаршин 1902“.

Целта е не просто децата да се забавляват, а през ваканцията да имат сигурно място и възрастни, които да се грижат за тях. „Така рискът да вършат неща, които не са позволени, е по-малък. Натоварващо е и работата е повече. Но пък е човещина“, обяснява директорката Биляна Милева.

145 години след първия учебен ден

Училището в Светлен води началото си от 1881 г. В него през учебната 1889/1890 г. преподава едва 17-годишният Антон Страшимиров. Местните хора запомнят бъдещия писател като „даскал Тончо“.

През 1934 г. учителският съвет решава новата училищна сграда да носи неговото име. От онова време не са запазени много свидетелства – фактът е отбелязан в летописната книга и с паметна плоча, а информация се съхранява и в Историческия музей.

Училището няма да организира голямо честване за своята 145-годишнина, а ще отбележи тържествено 150 години от основаването си. Но всяка година патронният празник се превръща в общоучилищна игра, която съчетава знания, умения и различни предизвикателства. За нея учителите разработват стотици страници материали.

От следващата учебна година празникът ще се провежда на 15 юни – рождената дата на Антон Страшимиров.