Логопедът Десислава Георгиева: „Навсякъде използваме индивидуален подход към децата“

За втора поредна година на офици­ална церемония бяха връчени Национал­ните награди за приобщаващо образо­вание под егидата на МОН. Целта на инициативата, организи­рана от Регионалния център за под­крепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, е да отличи личностите и образователните ин­ституции, които създават подкрепя­ща среда за всяко дете. В този брой ви представяме Десислава  Георгиева,  заместник-директор по учебната дейност в Регионалния център – Стара Загора, която получи наградата „Логопед на годината 2026“.

След като завършва гимназия, Десислава Георгиева решава да кандидатства за учител по български и история. Приемат я в три университета. Но в деня, в който избира да учи в Пловдивския,

случайна среща променя съдбата ѝ.

Буквално на входа на университета тя прави път на преподавател – по-късно се оказва, че това е  професор по български език, член на една от изпитните комисии. Той ѝ благодари за жеста и я пита по какъв повод е тук. „Имате много добър успех, нали? От това, което ми казвате, не сте ли мислели за нещо по-различно?“

Професорът ѝ обяснява, че в Пловдивския университет за втора година започва обучение по „Специална педагогика“. Дава ѝ брошура да се запознае с условията, тъй като тази информация не фигурира още в официалните справочници за кандидат-студенти.  Тя и баща ѝ се споглеждат, но вътрешно  вече е решила – записва се в новата специалност.

„Всичко стана съвсем случайно, но и до ден-днешен не съжалявам  за нищо. Истината е, че това винаги е било едно голямо предизвикателство за мен“, казва Георгиева.

Науката е интердисциплинарна, все още доста непопулярна в България. Минават години, преди да се изясни терминологията у нас.

Пътят към приобщаващото образование е много трънлив и дълъг, но поелите по него не се отказват лесно.

След като завършва бакалавърската си степен по логопедия, Десислава Георгиева постъпва в социална институция –  дневен дом за деца и младежи с множество увреждания, където работи в продължение на девет години.

После започва работа в т.нар. ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, преименувани по-късно в регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

В системата на т.нар. специално образование Десислава Георгиева е от 2001 г. Самата логопедия към онзи момент е част от специалната педагогика. Нейното университетско образование ѝ позволява да работи и като слухово-речев рехабилитатор, когато е имало нужда от това.

„Ресурсното подпомагане всъщност е последният елемент, т.нар. допълнителна подкрепа за личностно развитие, защото на допълнителна подкрепа влизат деца и ученици тогава, когато вече са изчерпани възможностите на общообразователната подкрепа“, казва тя.

Логопедите в регионалните центрове работят в екип най-малко с ресурсен учител, психолог, детски учител или общообразователен учител. Зависи на каква възраст е детето или ученикът, който е предложен за допълнителна подкрепа. Възможно е в този екип да влизат и допълнителни специалисти. Това зависи от нуждата  на детето или ученика. Тоест може в този разширен екип да влязат и ерготерапевт, и слухово-речев рехабилитатор, и учител за деца с нарушено зрение.

Затова Десислава Георгиева е категорична, че това не е само нейна награда, защото тя работи винаги в мултидисциплинарен екип от специалисти.

Логопедичната терапия е индивидуална, между нея и детето, или групова, когато децата са със сходни проблеми – което се среща по-рядко. Обикновено това се случва при заекващите деца и ученици.

Новите технологии много бързо навлизат в работата на специалистите.

Те използват допълнителната алтернативна комуникация, която в един момент е отхвърляна от голяма част от родителите. Те смятат, че тази алтернативна комуникация ще доведе до това да не се развие речта на детето, независимо от изследванията на учените в тази област. Но Десислава Георгиева и нейните колеги използват в работата си и всичко ново, което би могло да подкрепи терапевтичния процес.

Когато се говори за ресурсно подпомагане, трябва да се говори и за адаптирано учебно съдържание,

категорична е Десислава. Тя участва в екипи, които планират създаването на по- гъвкави учебни методи. В това отношение подкрепя методически специалистите. Тя е  национален обучител по ICF-CY (международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето – детски вариант) и експерт, сертифициран да обучава екипите за подкрепа на личностното развитие към МОН.

Освен това е и национален обучител по ранен скрининг за деца, който обхваща възрастта между три години и три години и шест месеца. Този скрининг тест за ранно оценяване на риска от обучителни затруднени при деца от три години до три години и шест месеца е въведен и апробиран през 2012 г. Тогава тя е координатор за област Стара Загора. И всъщност този скрининг в новия закон е заложен като задължителен в тази възрастова група за децата, които  ходят на градина.

Основната цел на всички, работещи с деца със специални образователни потребности, обаче е да разпознаят конкретната индивидуална потребност

при различните ученици, и съответно представеното ресурсно подпомагане в приобщаващата среда винаги е различно и следва индивидуалността на ученика.

„Работата на логопедите е една и съща, въпреки че всеки логопед специализира и е най-силен и ползотворен в конкретно комуникативно нарушение – казва Десислава Георгиева.

– Аз работя с различни възрастови групи и при мен децата стартират от първа група в детската градина до ученици от дванадесети клас. По това се различавам от колеги, които работят само в детски градини или в общообразователно училище в начален  или друг етап. Извършваме основно диагностична дейност. Първо правим оценката на детето, след което се изготвя план за терапия.“

Едно от предизвикателствата, с които се сблъсква Десислава Георгиева, е работата с родителите.

Тя понякога е по-трудна от работата с тяхното дете. Логопедът разделя родителите на две групи: такива, които неглижират ситуацията и са довели детето затова, защото някой им е казал, че то има нужда от логопедична дейност. И други, които много искат да участват в терапията на  децата, което е най-добрият вариант за всички. Защото всички родители искат това да се случи максимално бързо. И в зависимост от възрастта на детето е много важно това да се случи до начална училищна възраст, заради ограмотяването.

По време на ковид пандемията специалистите виждат как се работи в условията на достъп само в електронна среда. Но и без човек да е логопед, е ясно, че всичко друго може да се направи в електронна среда, само огледалото не може да се пресъздаде през месинджър, вайбър или други канали.

При логопедите в деветдесет и девет процента от случаите е необходимо да има огледало. Такава е методиката, по която още руските специалисти са доказали, че най-добрият и бърз метод е, когато детето вижда и себе си, и терапевта.

„Ако трябва да говоря с диагнози, много дълго време ще отнеме да направя диференциацията за това как се работи с едно дете само с комуникативни нарушения или пък с дислексия,  с дисграфия – казва Десислава. – Това са съвсем различни състояния, при които един от симптомите е свързан с речта. Няма как да обхвана тази тема в един разговор, но навсякъде използваме индивидуален подход към децата.“

От доста години тя, заедно със свои колеги,

работи по модела за ресурсно подпомагане.

Смята, че в това отношение България е от страните, които са напред в сравнение с доста развити държави. Според нея  у нас много лесно се минава през тази адаптация,  благодарение и на хора като проф. Владимир Радулов, който дълги години преподава по специална педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Той е истинско национално богатство и уникален човек“, казва Десислава.

В първите години тя и колегите ѝ работят едва ли не апокрифно, защото супервизията или оказването на професионална и методическа подкрепа на персонала от логопед у нас не беше достъпна. Започват да се обучават, но скринингът им дава само насока, той не е конкретна методика.

Иначе

за всяко комуникативно нарушение си има методика.

Например за едно от най-познатите на всички –  заекването, се прилага първо фонетичната ритмика, оттам насетне – специални техники на говора. Ако става дума за обикновен ротацизъм (говорно нарушение, при което звукът „р“ се изговаря неправилно, пропуска се или се заменя с друг звук), логопедите започват с постановка на звука по определена методика.

Освен заекването има и много по-предизвикателни случаи, свързани с намеса  на лицево-челюстните хирурзи, например при ринолалия (говорно нарушение, при което се променя тембърът на гласа – той звучи „през носа“, поради неправилно преминаване на въздушната струя през носната кухина).

Често пъти питат Десислава Георгиева дали няма да направи частна практика. Но тя се надява да не опира до това. Иска да си остане специалист и да бъде полезна с всичко, което е вложила в през годините. И да продължава да се развива в диагностиката, която ѝ е слабост и се квалифицира най-силно.

Свързани статии:

Подхождаме индивидуално към всяко дете в партньорство с родителите От сцената на „Евровизия“ до класната стая Центърът за специална образователна подкрепа „Леда Милева“ в Долни Дъбник получи награда за приобщаващо образование Да научиш езика на мама и тате в Лос Анджелис