Ученик за неопределен срок

Те са 15, предимно от Сирия, Ирак и Афганистан. Освен в 66. СОУ в София деца бежанци са насочени и в близките на Интеграционния център в кв. „Овча купел“ – 149. СОУ „Иван Хаджийски“, 88. СОУ „Димитър Попниколов“ и 151. НСОУ „София“, както и към 16. ОУ „Райко Жинзифов“ в „Надежда 1“ и 5. ОУ „Иван Вазов“ в „Павлово“. Повечето са в класове от I до IV. През 66. СОУ преминават ученици не само от настоящата мигрантска вълна. Някои поддържат връзки с учителите си и до днес. Други – като Шушан от Армения, завършват с отличие, установяват се у нас и създават семейства. Но за разлика от дошлите в края на XX век, когато в школото учат по 7 – 8 малчугани от семейства на бежанци, сега никой не знае докога едно дете ще посещава уроците. „Повечето напускат страната без предупреждение и дори хората от Интеграционния център не знаят какво става с цели семейства, които вечерта са по стаите си, а сутрин вече ги няма“, споделя директорът Нели Тодорова. Педагогическият екип приема предизвикателството и в началото на учебната 2013 – 2014 г. приема над 20 първолаци от Сирия, Ирак, Ливан и Афганистан. Благотворителна кампания им предоставя пособия, а чрез фондация директорът им осигурява ранички и шапки. Но повечето от тях са вече някъде из Европа. Тодорова разказва за две момичета от Афганистан – Хатиджа и Наргез, които прекарват 3 – 4 години у нас. По думите им са избягали от родината си, защото искали да оженят едното от тях насила. „Напреднаха много, участваха и в проект УСПЕХ. През лятото колегата историк продължи да работи с тях. И тази година изведнъж изчезнаха“, казва директорът. Споделяли, че много искат да живеят в Лондон. „Но дали са стигнали дотам – никой не знае“, допълва Тодорова. Убедена е, че на децата, напуснали родината си, задължително трябва да се осигури обучение – да научат български език и да придобият някакво образование, за да спазват законите у нас. Но за това трябва да се сложи ред и да се знае кой влиза в България, къде се установява и кога излиза от страната. „В този процес има много страни, които трябва да работим заедно. Защото сигурно ще ни се наложи да приемаме още чужденци“, подчертава директорът на 66. СОУ.

Четете повече в бр. 3, 21 – 27 януари 2016 г.