Без инвестиции в науката няма прогрес

Тя е категорична, че стратегическият документ за развитие на научните изследвания служи на интересите на България.
„Свидетел съм на поне две стратегии до този момент. Учените винаги се интересуваме от темата и не пропускаме да изкажем и мнения. За пръв път обаче пред нас е документ, който наистина може да бъде наречен стратегия. Това е документ с дългосрочна визия. Много добре обоснован, обмислен и с акцент върху най-важните моменти за развитието на науката, от гледна точка на ролята й за обществото и за страната ни. Ще уточня, че документът е разработен с участието и на група учени и със съдействието на БАН.
Основен проблем, който визира проектът, е липсата на публични инвестиции в научните изследвания у нас. В нито една от останалите европейски страни този проблем не стои толкова сериозно, колкото в България. Ние имаме най-ниския процент публични инвестиции сред страните – членки на ЕС. И в този смисъл, стълб 1, наречен „Подновен ангажимент за повишаване на публичните инвестиции в научните изследвания“, съвсем не е случаен.
Но веднага бързам да уточня. Искането за повишаване на публичните инвестиции за наука не е самоцелно. В Стратегията ясно е разписано какъв ефект се търси. Затова вторият стълб, на който стъпва документът, са реформите в системата. Така нещата се подреждат в естествената си последователност – повишаване на публичните инвестиции с последващи реформи, необходимостта от които никой не отрича. Добре знаете, че години наред се говореше обратното – първо реформи, а после пари“, коментира чл.-кор. Пъжева.

Четете повече в бр. 17, 27 април – 3 май 2017 г.

Свързани статии:

Ученият трябва да проповядва, а не да преподава наука България трябва да построи център за лечение с протони и леки йони Проумяването на живота и неговия смисъл не е по силите на човека Детайлът може да е символ на една епоха