Фар, семафор, светофар (Втора част)

Първите вагони на релси, теглени от коне, били предвождани от конници. За да се избегнат катастрофи, те регулирали движението с ръчни сигнали, а при лошо време – с байрачета и фенери. Железопътните семафори се появяват за пръв път в средата на ХІХ век в Англия. Съоръжението получило името си от гръцките дума – σήμα (знак) + φορός (носещ), т.е. означавало приблизително ‘знаконосец’. Първоначално се ориентирали по ъгъла на ръчките: хоризонтално – стоп, вертикално – минавай, под 45 градуса – внимание. През ХХ век светлинната сигнализация се налага повсеместно.
През ХІХ век в градовете движението също се усложнява. В Англия значението на италианската дума traffico (‘търговия’) се преосмисля в улично движение. Първият уличен светофар се появява в Лондон през 1868 г. Досега на английски се използва описателният термин traffic lights – светлини за трафика. Много европейски езици възприемат за светофара железопътния термин семафор (италиански, чешки, румънски, сръбски). В Русия под влияние на семафора изобретяват думата светофор. А в България понятието се свързва с фара и сега имаме светофари.

Палмира ЛЕГУРСКА
е доцент, доктор от Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН,
автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011);
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

Четете повече в бр. 28, 13 – 19 юли 2017 г.