Тайните на Хрисосотира

Пета поредна година екип на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов проучва ранновизантийския град Хрисосотира. Той е разположен на едноименния полуостров между Созопол и Черноморец. Археолозите разкопават структури в западния сектор на обекта. Изяснена е планировката на голяма казармена постройка (220 кв. м), разположена в непосредствена близост до една от кулите на западната крепостна стена.
За първи път е открит участък от южната крепостна стена зад скален пасаж, който, изглежда, е съхранил част от стената. Тук крепостният зид е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Според проф. Христов с находката се доказва, че обектът е на площ около 100 дка.
Най-успешният момент от дейността на археолозите е разкриването на сграда в близост до морския бряг и на т.нар. пристанищна зона. Тя заема площ от 83 кв. м. Характерното за нея е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал масивен покрив. Внимателното разкриване на съдовете, макар в повечето случаи строшени от тежестта на рухналия покрив, позволява да се реконструира организацията на това помещение – на границата на Късната античност и Средните векове.
Доказателства за датирането на опожаряването на сградата са три колективни монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови и 10 златни монети. Последните са отлично запазени и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. Най-късните монети, както и по-голямата част от тях, носят лика на император Ираклий и на неговия син Ираклий Костантин.

Четете повече в бр. 46, 15 – 21 ноември 2018 г.