За паронимите – отново

Двете думи са пароними, което означава, че са близки по звуков състав, но различни по значение. Въпреки че паронимията като езиково явление често е обект на внимание, в различни публикации и предавания подобни грешки се допускат непрекъснато.

В Българския тълковен речник (1973 г.) четем следното: „бохем and бохема м. [фр.] Човек от интелигенцията, необезпечен материално (актьор, художник, литератор и др.), който води безгрижен и безреден живот“. В академичния Речник на българския език за бохем е отбелязано, че е от френски език (bohème) и е със значение ‘човек, обикновено на изкуството, който води весел и безгрижен живот’. Пак там е посочено, че с думата бохема може да се назове ‘част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, артисти, художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно’.

От думата бохем е образувано прилагателното бохемски (напр. бохемски живот), съществителното бохемство ‘живот на бохем’ (напр. Прекарал младите си години в бохемство.), а също и глаголът бохемствам ‘водя живот на бохем’.

Лексемата Бохемия е топоним, название на историческа област в западната и централната част на Чехия. В българския език тя се среща и като част от съставното собствено име „Бохемия клуб“ – сдружение на българските бохемисти, създадено в София.

Лексикална грешка от същия тип е допусната и от водеща по Канал 3. Вместо познания е употребена думата познанства в израза: „…въпреки че моите познанства за бокса са нищожни“. Лексемите познанства and познания също си приличат по звуков състав, но са различни по значение. Познанство означава ‘отношения между хора, които се познават взаимно’, а познание –‘знание за нещо’.

Оказва се, че паронимите все още са препъникамък в речта на голяма част от българите.

* Проф. д-р М. Китанова работи в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 38,
19 –25 септември 2019 г.