По следите на Медуза Горгона

А после да пренесат своите открития върху специално издадени за целта книжки за оцветяване и рисуване. Разрешено им е дори да нарисуват свои измислени митични герои и така да развихрят детското въображение.

„Моите ученици второкласници са от паралелката с изучаване на немски език“, уточнява класната им ръководителка Екатерина Минголова. Те не за първи път посещават музейна институция. Но сред артефактите, наследство от далечни епохи и цивилизации, са за първи път. „Урокът е свързан с предмета „Околен свят“ и с темата за моето родно място и неговите забележителности. Археологическият музей е идеален пример за това.

А дали децата приемат информацията, която получават в музеите. „С огромен интерес, стига да им бъде поднесена във форма, подходяща за възрастта им. Когато го има интригуващия момент на откривателство, как се намира даден предмет, как се реставрира, за да се запази, когато го има приключенския привкус и възможността да се научиш да „разчиташ“ послания от миналото, урокът става интересен и запомнящ се“, категорична е Екатерина Минголова. Тя не крие, че възрастта на учениците й е специфична и трудно се „слиза“ в уроците на тяхното ниво. Но учените се справят. Доволни са и родителите. Те самите усещат как се разширява кръгозорът на децата.

„Археологическият музей на БАН е сред институциите, които се включиха в съвместната програма „Образование с наука“ на Министерството на образованието и науката и на БАН. Идеята е да популяризираме работата на музеите на Академията, да популяризираме образованието чрез наука“, споделя зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, която присъства на първата среща на малчуганите с археологията. Тя припомня, че по програмата „Образование с наука“ са одобрени 26 проекта на обща стойност 500 000 лв. Институтите и музеите на БАН вече разработват образователни програми и дейности за учениците.

Свързани статии:

Послание от Втория златен век на България Tърсени диалози (Не)видимо у дома Артефакти с история