Защо евродиректива се пише слято, но еврозона и евро зона

Атанаска АТАНАСОВА*

В последните 2 – 3 десетилетия в българския език се появиха много нови образувания (думи и съчетания), които започват с евро(-). Тук обаче възниква въпросът защо според Официалния правописен речник на българския език (ОПР, 2012) думи като евросъюз, евролига, ервокупа и думи като евродиректива, евродепутат, еврочиновник и под. се пишат само и единствено слято, а при еврозона, евровалута and еврокредит например се допуска и слято, и разделно изписване.

Ако проследим значението на посочените само със слято изписване думи, ще видим, че според значението на евро– можем да ги разделим на две групи. При евросъюз, евролига and ервокупа тази първа съставна част има значение ‘европейски’, докато при евродиректива, евродепутат and еврочиновник евро– означава ‘Европейски съюз’. И в двата случая обаче съставката евро– представлява съкратена основа, а според правилата в съвременния български книжовен език, когато подчинената основа е съкратено прилагателно, то сложното съществително име, образувано с нея, се пише слято (ОПР, 2012, с. 53).

При еврозона, евровалута and еврокредит първата съставна част има значение ‘паричната единица евро’. Според правилата в правописния речник, ако съставките на сложните съществителни имена са от чужд произход и се употребяват (първата или и двете) и като самостоятелни думи в български, се допуска разделно изписване (ОПР, 2012, с. 52). Като название на паричната единица думата евро отдавна се употребява самостоятелно в българския език, затова еврозона, евровалута и пр. може да се изписват и слято, и разделно за разлика от евросъюз, еврочиновник и под., които се пишат само слято.

* Гл. ас. д-р Атанаска Атанасова работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 51-52,
19 декември 2019 г.