Мястото на 4-годишните е в предучилищната

Още с прекрачването на прага на ОУ „Гео Милев“ в град Садово посетителят е обзет от усещането за уют и топлина. Новата сграда на училището, в което учат 192 ученици, е открита през септември 2013 г.
Освен традиционните класни стаи по различните предмети в училището има и иновативен кабинет по безопасност на движението по пътищата, библиотека, конферентна зала, лаборатория, училищен музей, място за отдих и кът, посветен на патрона Гео Милев.
През последните години се наблюдава намаляване на учениците, което се дължи преди всичко на многото заминаващи в чужбина и в големите градове. Прогнозният брой ученици за 2020/2021 г. е 160. Освен тях обаче училището очаква и 15 деца в подготвителна група (през изминалата учебна година те са 16).
„Подкрепям задължителната предучилищна подготовка да започне на 4-годишна възраст“, отбелязва директорката на ОУ „Гео Милев“ Ренета Вълчева. По думите , това ще се отрази благоприятно върху социализацията на децата, респективно на подготовката им за I клас. Директорката смята, че ниският социален и образователен статус на семействата е в основата на обучителните трудности. Фактът, че майчиният език е различен от българския, е от значение, но по-голямо влияние има това, че децата нямат достатъчен лексикален запас на родния си език.
„Ако думата или изразът липсват в речника на детето, няма как да се осъществява пренос. Следователно трябва да се работи не просто за речников запас, а за сформиране на базов семантичен апарат“, уточнява Вълчева. По думите , до голяма степен причината е в маргинализацията на групата и нежеланието да се измъкне от битовата и интелектуална оскъдица.

Вълчева споделя, че на входа в подготвителна група в голямата си част децата нямат и елементарни навици. „Започваме с навици за тоалетната, за миенето на ръцете, сресването на косите, чистотата на дрехите….“ Събеседничката ми смята, че колкото по-дълъг е предучилищният период за тези деца, толкова по-адекватна е социализацията им. Мнението е, че училището съществува в мултикултурна среда и колкото по-близки са социалните и езиковите умения на учениците, при всички културни различия, толкова по-адекватно ще се реализира образователно-възпитателният процес.
Друг проблем са децата от семействата, които се връщат след дълго пребиваване в чужбина, без да са посещавали там нито детска градина, нито училище. Те са загубили дори усещането за езиковата среда. Подобно е и положението с децата, които сноват с родителите си напред-назад и ту са в чужбина, ту са в България. При тях става почти невъзможно устойчивото въздействие на образователно-възпитателната работа.За четири години в ОУ „Гео Милев“ обаче има само едно дете, което е отпаднало. Причината е по-скоро в невъзможността за въздействие от страна на училището – то е заминало в друго населено място след развод на родителите и без да бъде записано на училище там. Учителите полагат големи усилия децата да посещават занятията.

„Колегите ми са всеки ден в махалата“, казва директорката. Те имат пълното съдействие на полицията и социалните работници. „Когато и да сме ги помолили, никога не са ни отказали съдействие – категорична е тя. – Респектът към тях е друг. Ние сме всеки ден в махалата и някак си ни възприемат като свои“, с усмивка отбелязва Вълчева.
В рамките на обучението от разстояние се е налагало само на малка част от учениците да се носи учебният материал на хартия. Децата отдавна са свикнали електронните ресурси да присъстват в час. Вълчева споделя, че през последните четири години стратегическата цел на институцията е точно в тази посока – разкрепостяване на образователната среда чрез мобилен и интерактивен учебен процес. Освен това от 2016 до 2018 г. училището работи като партньор по проект на „Еразъм+“ за използването на добавена реалност при уязвими групи по покана на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В рамките на Проекта са закупени устройства и учениците са придобили умения за работа с тях, които в тези необичайни и трудни времена се оказват изключително полезни.

„Голяма част от децата знаеха какво правят по време на дистанционното обучение, имаха и пълната подкрепа на семействата си. Но разбира се, имаше и такива, които се самоизключиха“, казва още събеседничката ми. И допълва, че освен устройства са осигурили и карти за интернет за всички деца, но не всички са ги използвали за учебния процес.
Тук голяма роля изиграва помощта на психолога на училището Таня Кикеркова, която по време на извънредното положение постоянно разговаря с родителите. Оказва се обаче, че затруднения са възникнали с използването на платформата въпреки усилията на учителите, и най-вече на Петя Димитрова – ръководител на направление „Информационни и комуникационни технологии“, и на Христо Димитров – зам.-директора на училището, също със специалност „Информатика“. „Голяма част от учениците технически не успяха да се справят – гледаха уроците в платформата, но връщаха домашните си работи през месинджъри. Така им беше по-лесно“, казва още Вълчева.
През лятото учителите работят по проект „Подкрепа за успех“. Децата от подготвителна група пък са включени в проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“. „Освен това с тях ще се проведат и занятия в началото на септември. По време на дистанционното обучение с тях нямаше как да се работи, а те наистина са уязвими“, завършва разказа си Вълчева.

Свързани статии:

Иновациите продължават в Белене Нови шампиони в Игрите за ученици Делници и празници Прием в 108 паралелки ще обяви РУО – Стара Загора, за учебната 2021/2022 г.