Защо казваме ГОРА, а не ЛЕС?

Палмира ЛЕГУРСКА*

В старобългарски думата гора означава планина. Това значение е запазено в названия като Средна гора или Загоре – местност отвъд планините. Когато славяните идват на Балканския полуостров, почти цялата територия на страната ни е била покрита с гори.

Всеки език описва природата, в която живее съответният народ. Така в старобългарски пък има многобройни названия за различните видове гори.

Думата лѣсъ е най-общият термин, който живее в названията Лясковец and Леско̀въц (сега Лесковац в Сърбия). Влажните гори, най-често край реки, са били обозначавани като лѫгъ. Названието е запазено в топоними като Лъговица, Осенов лаг, Рани луг. Там, където реките са лъкатушели, са се образували заливани от вода поляни – лъки. За това напомнят имената Широка лъка, Лакатник and Лъки.

Названията на отделните видове дървета са отразени в селищни имена като Дъбник, Брестовец, Varbitsa (Bulgaria), Брезник, Осиковица (осика ‘трепетлика’), Буковлък, Оряхово, Габрово, Борован и др.

По нашите земи отрано е започнало разчистването на горите, за да се разшири орната земя. Горите са били изсичани, горени, изтребвани, за което свидетелстват местни имена като Горелище, Палевина, Сечина, Голосек, Требич. Гори се запазват по високите планински места, негодни за земеделие. Названието гора се пренася и върху масивите от дървета.

През лятото в низините тревата изгаря и в търсене на сочна паша пастирите се отправят към високите места. През зимата планините са затрупани със сняг и пашата е в полето. В украинския език думата полонина означава планинско пасище, а на чешки planina е поле. Но у нас думата планина започва да се свързва с високите пасища с тучна трева и така планина измества думата гора.

Историческото развитие на двете думи отразява стопанската дейност, довела до промяна на естествения ландшафт.

* Доц. д-р Палмира Легурска работи в Секцията по етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.