Диктовка

По случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките организира традиционната празнична кампания „Написаното остава. Пиши правилно!“. Каним ви да направите кратка диктовка, за да засвидетелствате почитта си към българската просвета и култура, към българските учители, учени и университетски преподаватели, просветители и дейци на културата, като проверите знанията си по български правопис и пунктуация.

Диктовка
Празникът на св. св. Кирил и Методий приближава.
Празникът на българските училища и на българския народ!
Какви трепети тоя ден възбужда във всяка българска душа, каква зариста, чиста, мила радост лъхва въз нас от тоя майски ден заедно с миризмите на люляците и на здравеца!
Има някаква великденска тържественост в тоя ден, светъл и благодатен. Защото и 24 май (11 май стар стил) е един Великден, Великден на духа и на просветата, на възкресението на новите надежди и през векове заспалите сили на един народ, лишен от велики традиции и жаден за тях.
Из спомена на Иван Вазов „Големият ден“.
Текстът е нормализиран за целите на диктовката.

Диктовка
В средата на XIX век пловдивската интелигенция, част от която е и Найден Геров, иска да създаде български празник – едновременно светски и духовен. Дотогава светите равноапостоли Кирил и Методий са чествани от Църквата на датите на смъртта си – съответно 14 февруари за св. Константин-Кирил и 6 април за св. Методий. Геров обаче попада на малко объркани сведения за общ празник на двамата през месец май. И решава да го постави на 11 май. Датата е избрана, защото двете единици стоят една до друга така, както светците стоят един до друг на иконите си. Идеята става популярна, празникът успешно се налага и светите братя влизат в националния пантеон.
Откъс от статията на Манол Глишев„Как Найден Геров създаде легендата за Солунските братя“,
публикувана в интернет сайта „Площад „Славейков“. Направени са редакторски промени за целите на диктовката.