Ръст на разходите за образование

Инвестициите в образованието формират в най-голяма степен качеството ни на живот. Затова от 2017 г. до 2021 г. разходите за образование бяха увеличени от 3,6% на 4,5% от БВП. Това съобщават от Министерството на образованието и науката, като уточняват, че започват поредица, в която ще представят накратко изпълненото през последните 4 години.
Моделът на разпределение на средствата е усъвършенстван – повиши се финансирането за училищата и детските градини с малко деца и ученици, за да бъдат съхранени; за образователни институции в малки и отдалечени населени места и за такива с концентрация на деца от уязвими групи, информират от МОН.
Реформирано е и висшето образование през последните 4 години – преструктуриран е приемът с оглед потребностите на икономиката, обществените системи и реализацията на завършилите и е спряна масовизацията, като се стимулира качеството. Приемът е намален с 20 000 места. А финансирането е обвързано с качеството, науката и реализацията: за професионални направления с ниска акредитационна оценка не е утвърден прием с финансирано от държавата обучение; наложен е мораториум върху откриването на висши училища и филиали; осигурено е безплатно обучение и е увеличен приемът в ключови специалности; въведена е минимална заплата от 1300 лева за най-ниската преподавателска длъжност.
Резултатите от реформирането на висшето образование вече са видими. Повиши се делът на студентите в педагогическите, инженерните, хуманитарните, медицинските и аграрните специалности. Научната дейност се увеличи двойно, чуждестранните студенти също са повече. Висшите училища изградиха научни центрове и купиха модерно оборудване за десетки милиони левове. Те инвестираха в дигитализация и обучават електронно. Започна оптимизация на вътрешните университетски структури. Български висши училища са част от европейски университетски мрежи.
Днес висшето образование е една от най-реформираните системи, а български университети са видими на картата на Европа, казват от МОН.
От Министерството отчитат още, че благодарение на Механизма за обхват от 2017 до 2020 г. в детска градини или училище са върнати или записани за първи път 51 460 деца и ученици. А необхванатите от образователната система са намалели от 8,47% до 4,73 на сто. Всяко върнато в училище дете получава не само образование, но и шанс за добро бъдеще. За да бъде даден такъв и на отпадналите от системата, изпълнителната и местната власт обедини ресурсите си и положи максимални усилия, които дадоха обнадеждаващи резултати. Част от политиката в тази посока е и въвеждането на задължителна подготовка от 4-годишна възраст и подкрепа за предучилищното образование с допълнителни средства. Въпреки трудностите, породени от пандемията, работата продължава, а целта е премахването на неграмотността и включването на всички деца и ученици в образователната система, подчертават от МОН.
Управленският екип в Министерството на образованието и науката прави равносметка към края на мандата си, защото е убеден, че дължи тази отчетност на обществото.