Късноантичното наследство по българските земи грейна със зашеметяващи артефакти

Уникални мозайки откриват археолозите при разкопки на Епископската базилика на Филипопол

Официална церемония по откриването на Епископската базилика от IV век в Пловдив се състоя в Международния ден за опазване паметниците на културата на ЮНЕСКО. На церемонията присъстваха кметът на Пловдив Здравко Димитров, посланикът на САЩ Херо Мустафа, президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска базилика, открита в страната. Вероятната ѝ датировка е от края на IV или началото на V век – само няколко десетилетия след легализирането на християнството в Римската империя. Първият разкрит слой мозайки датира именно от този период. Вторият слой е положен през V век. Освен двата слоя мозайки е запазен огромен каменен надпис от III век, разкриващ важни подробности от предхристиянската история на града.
Всичко започва през 80-те години на XX век. Тогава при изкопни работи са разкрити останките на Базиликата. Но поради липса на средства пълното разкриване, реставрация и изграждане на посетителския център се случва едва сега – четири десетилетия по-късно. Още през януари 2018 г. обаче Базиликата и римското мозаечно наследство на Филипопол са включени в Индикативния списък за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Не се знае кога във Филипопол се е появила християнска общност. Според някои предположения това се случва още през I в., по времето на епископ св. ап. Ерм.
Сигурното е, че към края на III в. филипополската християнска общност е значителна. По време на антихристиянските гонения на император Диоклециан 37 филипополски християни били убити заради вярата си. Вероятно това се случва през 304 г. Паметта им се почита и днес от Българската православна църква.
Филипопол става център на епископия, а впоследствие и на митрополия. Религиозните търсения и спорове, характерни за епохата, не подминават града. Тук било популярно арианството, според което Бог Син е по-нисш от Бог Отец. Когато през 342 – 343 г. църковният събор в Сердика (днес София) осъжда арианството като ерес, арианите си правят контрасъбор във Филипопол.
Броени години след Миланския едикт във Филипопол започва строителство на богати църкви за растящия брой вярващи. Епископската базилика е най-красивата от тях.
Днес този изключителен паметник е достояние благодарение и на безброй доброволци.
„Днес е ден за благодарност към всички, които помогнаха и работиха Базиликата да стане част от съвременния Пловдив. Откриваме забележителен културен паметник, който несъмнено ще се превърне в нов притегателен център на града ни“, заяви кметът на Пловдив Здравко Димитров.