Най-ценното!

Антоанета НАЙДЕНОВА

Уж сме част от Европейския съюз от 2007-а, а напоследък бягаме с такава скорост в обратна посока, че чак е плашещо. Не, не става дума само за големите разлики в броя на ваксинираните, нито за стандарта ни на живот или това, че сме най-бедната страна в ЕС. За манталитета, криворазбраното чувство за демокрация и двойния аршин иде реч.
Защото българите, които живеят и работят зад граница, се съобразяват с правилата там, без да им хрумва да ги поставят под съмнение. Те са ваксинирани, показват си зелените сертификати при влизане в мола, ресторанта или кварталното кафене. А децата им ходят присъствено на училище и ги тестват два-три пъти седмично, срещу което получават качествено образование. За разлика от българите в родината, които се съмняват във всичко и всички и не знаят какво точно искат, но пък за сметка на това го искат веднага. Друго обяснение за протестите срещу тестването на децата в училище в Деня на будителите имате ли? Разбира се, те може да са били организирани като част от предизборната кампания на някоя политическа сила, но това би било толкова безобразно в условия на повсеместна криза и 340 загубени живота дневно, че дано не е вярно.
Всъщност най-важни са ни децата, а те нямат право на глас. Но пък са най-потърпевшите, защото пак са спрени от училище, принудени да стоят вкъщи пред екраните, без социални контакти, обездвижени, тревожни, самотни… Мястото на децата безспорно е в училище, но не на всяка цена, а със създаването на възможно най-безопасна за здравето и живота им среда. А тя включва възможно най-голям процент ваксинирани или доказано здрави хора навсякъде около тях – вкъщи, по улиците, в градския транспорт, в спортните зали, в школите за извънкласни занимания и в училище. Просто е и зависи от всички нас да се погрижим за най-ценното – за нашето утре!