Още веднъж за деепричастията

Ваня МИЧЕВА*

Неведнъж учени от Института за български език обръщат внимание на неправилната употреба на деепричастията. Правилото е ясно: субектът на деепричастието и на глагола сказуемо в изречението трябва да е един и същ. Например: Тичайки, детето падна. Тук субектът и на деепричастието, и на личната глаголна форма е детето. Но често се срещат грешни изречения, в които субектът на деепричастието е в ед.ч., а субектът на глагола сказуемо е различен и при това е в мн.ч.: Момчето, отбелязвайки това, те му се присмяха; Връщайки се в Ню Йорк, ме посрещнаха още на гарата. Лесно може да избегнем тези грешки, като се опитаме да поставим лично местоимение към деепричастието: То, момчето, отбелязвайки това, те му се присмяха; Аз, връщайки се в Ню Йорк, те ме посрещнаха още на гарата, и видим дали това местоимение е различно от местоимението те, което в случая съответства на личната глаголна форма: те се присмяха; те посрещнаха. Ако местоимението, което съответства на деепричастието, е различно от местоимението, което съответства на личната глаголна форма в изречението, това означава, че има грешка при употребата на деепричастието.
Не е правилно да се употребява деепричастие и в безлични изречения, защото те нямат субект и не може да се говори за съвпадение със субекта на деепричастието. За съжаление, тази грешка се среща дори в трудове на езиковеди: Анализирайки езиковия материал, става ясно, че явлението обхваща много диалекти; Проучвайки семантичните процеси, се установява, че това явление има ограничен характер. Трябва да знаем, че възвратнострадателни форми като установява се, приема се, както и безлични конструкции от типа става ясно, важно е не могат да се съчетават с деепричастия.
За да бъдат изреченията по-горе правилни, трябва да заменим израза, който съдържа деепричастие, с подчинено обстоятелствено изречение или с обстоятелствен израз. Например: Когато момчето отбеляза това, те му се присмяха; Когато се върнах в Ню Йорк, ме посрещнаха още на гарата; При анализа на езиковия материал става ясно, че явлението обхваща много диалекти; Когато се проучват семантичните процеси, се установява, че това явление има ограничен характер.

*Д-р Ваня Мичева е доцент в Секцията за история на българския език в Института за български език – БАН.

Свързани статии:

За правописа на прилагателни от типа Бай-Ганьов и байганьовски За индийците и индианците (I част) Правна рамка и нормативна рамка Каква марка е джипът?