Между отговорността и формалността

„Квалификационните обучения в тематично и организационно отношение да бъдат контекстуализирани на базата на идентифицираните дефицити в знанията, уменията и компетентностите на конкретни учители или групи учители в конкретно училище.“ Това е основната препоръка, до която са достигнали учените от Педагогическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Те са провели три изследвания в периода 2015, 2019 и
2020 г. за ролята, качеството и значението на продължаващото обучение на педагогическите специалисти. Проучването е направено с цел да се оптимизира използването на средствата, които се влагат в тази толкова важна за качеството на образователно-възпитателния процес дейност и да се подобрят политиките, свързани с квалификацията на директори и учители. Резултатите от изследването бяха представени на онлайн форум с участието на осъществилия го екип, представители на МОН – Национална програма „Квалификация“, на експерти, педагогически специалисти, синдикати.
„В края на 2020 г. е проведено изследване за актуалното състояние и развитие на системата за продължаваща квалификация на педагогическите специалисти спрямо 2014 г., като то е заложено в НП „Квалификация“, припомня проф. Бончо Господинов. Целта е да се идентифицира ефектът на квалификацията на учителите върху качеството на преподаване и възпитание и да се формулират препоръки за конкретни политики за подобряване на програмите за квалификация.
През 2015 г. 70% от директорите отговарят положително на необходимостта от продължаваща квалификация на учителите. Последните също я определят като необходима в 49,5%. През 2019 г. гимназиалните учители в 36,18% определят посетените от тях квалификационни курсове като полезни, а в 23,68% от случаите – като отговарящи на индивидуалните професионални потребности. През 2020 г. педагогическите специалисти оценяват съществуващата у нас система за продължаваща квалификация като необходима в 57,49% от случаите, като удовлетворяваща – 24,94%, като системна – 24,89%, като отговаряща на потребностите на учителите – 23,62%. „През 2015 г. 94% от директорите и 88,4% от учителите оценяват системата за продължаваща квалификация като необходима, а през 2020 г. това е така за 89,16% от всички педагогически специалисти“, обобщава проф. Господинов.
И един друг ракурс. Близо половината от педагогическите специалисти – 45,39%, оценяват продължаващата квалификация като формално отчитаща интересите на учителите. 25,32% я оценяват като несъгласувана, проблематична – 25,27%, а неефективна – 24,49%.
Какви са проблемите – прекомерно много доставчици на квалификационни дейности, които предоставят обучение с различно качество; липсва единна система за мониторинг на качеството и на удовлетвореност от квалификационните дейности; системата за квалификация не отчита потребностите и спецификите на отделните видове образователни институции и на потребностите на специалистите в тях; недостатъчно финансиране; не са осигурени равнопоставен и справедлив достъп до обучение и дейности за всички учители; липсва координация между отделните структурни звена в системата на продължаващата квалификация.
Като минуси са посочени още – липсва разнообразие на предлаганите теми, те не са съобразени с учебните предмети, не са с достатъчна практическа насоченост; липсва адекватност на доставчиците и не е добра професионалната подготовка на лекторите; съществуват гласни или негласни ограничения в достъпа до квалификация, например възрастови; квалификацията не се отразява на заплащането на педагогическите специалисти. Като минуси се посочва и формализмът на курсовете както и липсата на координация и съгласуваност на квалификационните курсове.
А кои са източниците на финансиране. През 2015 г. в 72,4% от случаите това са делегираните бюджети. През 2020 г. 59,87% от педагогическите специалисти посочват делегираните бюджети. От национални проекти процентите са съответно 51,42% (2015 г.)
и 40,48% (2020 г.). При проектните средства процентите са съответно 34,3% и 26,53%. През 2015 г. лични средства за участие в квалификационни инициативи са вложили 23% от учителите, а през 2020 г. – почти 30%.
Най-често с потребностите на учителите от квалификация са се съобразявали образователните институции, в които те работят – 49%, е един от важните изводи. Финансовите средства не са основният фактор, обуславящ избора на квалификационни дейности в училищата и детските градини. Висок е делът на педагогическите специалисти, които предпочитат организатори на обученията да бъдат училищата.
И все пак, близо половината оценяват квалификацията като формално отчитаща интересите на педагозите, а 25% – като проблемна и неефективна.