Роберт Бедрон – председател на Комисията по правата на жените и равенството между половете в Европейския парламент, пред „Аз-буки“: Битката срещу насилието над жени е обща

Антоанета
НАЙДЕНОВА
Наш специален
пратеник
Страсбург – София

-Г-н Бедрон, резултатите от последния „Евробарометър“ за разрастващо се физическо и психическо насилие над жените в ЕС по време на пандемията от COVID-19 са много обезпокоителни. Какво можете да направите в Европейския парламент, за да отговорите на очакванията на жертвите и да им помогнете?
– Резултатите от това проучване са плашещи, дори направо са ужасяващи. Много тежко се е отразила пандемията на 3 от всеки 4 жени в Европейския съюз, защото през това време се е увеличило насилието върху тях, базирано на пола им. Това е, което се вижда много ясно – жените са много уязвими по време на кризи, без значение какви са те. Не става дума само за COVID-19 – в контекста на войната в Украйна сега е същото. Това е нещо като втората вълна на кризата и трябва да извлечем поуки от това. Например, че доброто законодателство може да защитава и подкрепя. Затова мисля, че е много важно да се приеме Истанбулската конвенция.
Аз съм от Полша и виждам много прилики между нашите две държави. Джендър чудовищата и идеологията са ми добре познати, защото съм ги чел и в медиите, и в социалните мрежи не само в България, а и в Полша. Но разликата е, че Истанбулската конвенция е въведена в Полша. Разбира се, чуват се гласове от полското правителство за нейното оттегляне, но фактите в момента показват, че има конкретни резултати от прилагането ѝ. Правим преглед на ситуацията периодично, събираме данни, имаме набор от практични инструменти, които помагат в борбата с насилието и дискриминацията върху момичетата и жените. И виждам, че законодателството работи.

– Да, наистина, първо COVID, а сега и войната в Украйна. Как се отразяват те върху правата на жените?
– Виждаме вълна след вълна от кризи и отново най-голямата цена плащат момичетата и жените. Имаме данни за ситуацията от проучването на „Евробарометър“ във всичките 27 страни от ЕС, включително и в България. Виждаме, че пандемията е довела до увеличаване на физическото и емоционалното насилие над 74% от жените в България. Представяте ли си – 74%, това е толкова много! И още – 62% от българските жени казват, че искат да се улесни подаването на сигнали за насилие срещу тях и да могат да докладват в полицията.
А 56% казват, че трябва да работим върху това да се увеличат възможностите им да търсят помощ, включително да имат достъп до горещи телефонни линии. 32% пък смятат, че трябва да се засили обучението на полицаите и правосъдните органи за работа с жертви на насилие.
Ясно е, че имаме проблем след COVID и че нещо не работи както трябва не само по време на кризата, а и преди нея. И това означава, че политиците трябва да предприемат действия. И това се отнася не само за България. Цитирах тези данни, но същото важи и за други държави, като Гърция например, където 93% от жените твърдят, че са били обект на физическо или емоционално насилие. Тоест почти всяка гъркиня го е изпитала.

– Войната в Украйна ще влоши ли още повече положението на жените?
– Надявам се да сме се поучили от уроците по време на пандемията, които ни показаха, че трябва да действаме спешно по този проблем. Защото виждаме, че вълната от бежанците в страните от ЕС също създава много възможности за насилие над момичета и жени. Преди дни еврокомисарят по вътрешните въпроси Илва Йохансон каза, че вече има данни за наличие на сексуален тормоз и насилие над момичета и жени, които бягат от войната в Украйна. И това, което е още по-плашещо, е, че то засяга и децата, които стават жертва на трафик и криминални престъпления, на отвличания със сексуални цели. Вече имаме данни за наличието на този проблем и трябва да действаме незабавно, защото утре ще бъде твърде късно.

– Това е особено голям проблем за вашата страна, в която идват най-много от бежанците от Украйна.
– Да, така е, бежанците в Полша вече са над 1,5 млн. и с всеки изминал ден броят им расте. По около 100 000 идват на ден и се увеличават. Това създава много проблеми, защото не става дума само за защита на жените от насилие, въпреки че бежанците са предимно момичета, жени, деца и възрастни хора. Но също така и защото трябва да създадем инфраструктура за различни грижи. Те имат много нужди – къде да живеят, трябват им детски градини, училища, образование, работа, психологическа помощ.

– Навръх 8 март Европейската комисия излезе с предложение за директива за борба с насилието срещу жени и с домашното насилие. Какво е най-важното в предложението на ЕК?
– Много съм щастлив, че Европейската комисия предложи това законодателство, което беше блокирано от дълго време. Защото трябва да се действа веднага и на първо място в това отношение е законодателството, а на второ място е образованието.
Това е много силна директива, която трябва да се въведе и да се включи в националното законодателство на страните членки. И ако те не го направят, ще има санкции.
Сега има 6 държави от ЕС, които не са приели Истанбулската конвенция. Тя влезе в сила през 2014-а и в нея не са засегнати някои от проблемите, които възникват в наши дни – като кибернасилието, сексуалния тормоз, на който ставаме свидетели в интернет. Много често коментарите в социалните мрежи са сексистки и обидни. И това са съвременни проблеми, с които също трябва да се справяме сега.

– Мислите ли, че разликата в заплащането на труда на жените и на мъжете наистина може да изчезне някой ден?
– Надявам се и това трябва да е нашата цел, защото сегашното положение не е честно спрямо жените. Те са по-образовани, особено в ЕС. Работят повече, имат много отговорности, но изкарват по-малко пари. Това не е редно. И ако трябва да се обърна към моите колеги, бих им казал да помислят, че става въпрос и за техните съпруги, майки и дъщери, които сега носят по-малко пари вкъщи.
А след това ще получават и по-малки пенсии.
Това пряко ни засяга и нас, като мъже, защото означава, че мъжете трябва да работят и да носят повече, за да компенсират. Затова най-накрая жените трябва да започнат да получават за труда си толкова, колкото мъжете. Вярвам, че това ще бъде постигнато, и работим върху законодателство, което ще забрани дискриминацията от неравното заплащане между половете. Работи се и върху прозрачността на заплащането, върху преодоляването на разликата, основана на пола, и това деяние ще бъде криминализирано. Така, ако жената смята, че получава по-малко за същата работа, която вършат и мъжете, тя ще може да потърси правата си по съдебен път. И това ще стане скоро, защото в момента се работи по законодателството. Надявам се, че с него неравенство в заплащането ще остане в историята.

– Как се справяте като мъж, който оглавява Комисията по правата на жените и равенството между половете?
– Да, всички се чудят защо мъж е на това място. Реших да приема предизвикателството, защото съм убеден, че отговорността на момчетата и мъжете е огромна в борбата с дискриминацията на жените и в промяната на ситуацията към по-добро. Вярвам в думите на Мадлин Олбрайт, които ще перифразирам, че има специално място в ада за мъжете, които не подкрепят жените. (Оригиналната мисъл на бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт е:
„В ада има специално място за жени, които не помагат на други жени“, б.а.)
Наистина има специално място в ада за такива мъже. И вярвам, че ситуацията няма да се промени, ако ние, момчетата и мъжете, не разберем най-накрая, че това е обща битка. Защото насилието не е просто теоретичен за нас въпрос, а такъв, който рано или късно ще стигне до нашите дъщери, майки, сестри, приятелки. Така че това е и наша отговорност и трябва да я поемем. Част от моята е и да ръководя борбата срещу женското насилие.

Свързани статии:

Ирена Анастасова – председател на Парламентарната комисия по образование и наука, пред в. „Аз-буки“: За да станеш гражданин на света, първо трябва да си гражданин на страната си Сюзан Флокен, европейски директор на Европейския синдикален комитет по образование, пред „Аз-буки“ по повод 5 октомври – Международния ден на учителя: Акад. д.м.н. Петър Кендеров: Образованието в уязвимите групи – мисията е възможна