Избор

Стоян СТОЯНОВ

Стана традиция всяка година около обсъждането на проектобюджета да се подновяват дебатите за това колко средства следва да отпуска държавата на висшите училища и на Българската академия на науките. И всяка година се повтаря, че системите на висшето образование и на науката имат нужда да бъдат финансирани в достатъчна степен, за да могат, на първо място, да се възпроизвеждат, запазвайки поне достигнатото равнище на развитие.
И всяка година се чува за пореден път, че добро образование без добра наука е невъзможно, че инвестицията в образование има най-голяма обществена възвръщаемост.
И всяка година се изтъква, че при ниско заплащане не може да се получи нарастване на качеството на преподавателския и изследователския капацитет в страната.
Друг е въпросът, че държавата не може да се държи като рисков инвеститор, който влага средства в няколко стартъп проекта с надеждата, че инвестицията в един от тях ще надвиши всички му разходи. Тя има нужда всеки сектор, в който се инвестират публични ресурси, да се управлява ефективно, да изпълнява определени ангажименти, да решава даден обем от задачи и да носи ползи на общността. Било то материални или нематериални.
А за това са необходими договорени и ясно разписани цели и контрол върху постигането им.
И накрая, ако перифразираме прословутата мисъл, че народ, който не храни своя армия, скоро ще храни чужда, спокойно можем да кажем, че народ, който не храни своите учители и учени, няма друго бъдеще в дигиталния свят, освен да бъде суровинен доставчик, база за обслужващи производства или курортен персонал… Не че някои не са щастливи и от толкова. Но както стана модерно да се казва – всеки народ сам си прецЕня в какво да инвестира…

Свързани статии:

Сърцето на Млечния път Ковид кризата постави проблемите под лупа За пътя от махалата до Биологическия факултет Мързелът не е от вчера