Ето го отново проблема с пълния и краткия член

Ивелина СТОЯНОВА*

Всички знаем основното правило за членуване при съществителните нарицателни имена от мъжки род – ако изпълняват служба на подлог, приложение към подлога или са част от съставно именно сказуемо след глаголите съм, оказвам се, ставам, се членуват с пълен член, а във всички останали позиции в изречението – с кратък член.
Някои хора обаче се колебаят как да членуват съществителното в изречения като това: Ето го човека или *Ето го човекът.
Проверка може да се направи, като се замени съществителното с местоимение: ако може да се замени с местоимението той, значи е подлог; а ако на негово място може да се постави местоимението него, значи е допълнение.
Така става ясно, че в Ето го човека съществителното човек е допълнение, защото при замяната става Ето го него, а не *Ето го той. В случая позицията на човек в изречението се подсказва и от краткото местоимение го – налице е удвояване на допълнението, при което дадена дума (човека) и краткото местоимение (го) означават един и същ обект и заемат една и съща позиция в изречението.
Има колебание при членуването на допълненията и при изречения с безлични глаголи за изразяване на състояние от типа: Ученика го мързи или Ученикът го мързи; Човека го боли рамото или *Човекът го боли рамото. В тези случаи можем да разберем дали съществителното е подлог, освен със замяна с местоименията той или него, и като проверим дали се съгласува със сказуемото в изречението. Ученика го мързи и Учениците ги мързи – формата на глагола не се променя по число, значи съществителното не е подлог. Когато съществителното е подлог, сказуемото се променя, за да се съгласува с него: Човека го боли кракът, Човека го болят краката (в случая подлозите са съответно кракът и краката и глаголът се съгласува с тях).

*Д-р Ивелина Стоянова работи в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.