Васил Димитров, изпълнителен директор на „Фреш радио груп“ ЕООД: Без култура няма нация

Г-н Димитров, с какви чувства посрещате празника на „Класик А“?
– Това е първата ни рожба! Появи се точно преди 29 години и е единственото ефирно радио за класическа музика в България. Много голяма част от живота ми и този на моите колеги е посветена на това радио. Радост и удовлетворение са чувствата, които изпитвам на рождения му ден.

– Вие сте създател и основател на радиото „Класик ФМ“ през 1994 г. Днес радио „Класик А“ е една от малкото в Европа частни радиостанции за класическа музика. Какво постигнахте за 29 години и какво предстои?
– За тези 29 години
„Класик ФМ“, а от началото на тази година – „Класик А“,
е неразделна част от българския радиоефир. Нещо повече – част от културния живот на страната и организатор на множество концерти и събития.
„Кантус Фирмус“ е организацията, която стои зад създаването на класическото радио на България. През 1994 г. създадохме „Класик ФМ“
– днес „Класик А“. През 2000 г. създадохме „Европейския музикален фестивал – София, който днес е един от значимите музикални фестивали в страната, част от културния календар на Столична община.
През 2002 г. сформирахме Оркестъра на „Кантус Фирмус“. Това начинание ни постави в центъра на културните организации в сферата на класическата музика.
С концертните цикли „Концерт-майсторите“ „върнахме“ на българската публика знаменити цигулари като Васко Василев, Веско Ешкенази, Светлин Русев, Мила Георгиева. За първи път в България поканихме за солисти на Оркестъра на „Кантус Фирмус“ звездни музиканти като Пинкас Цукерман, Джошуа Бел, Максим Венгеров, Гил Шахам и много други. Оркестърът на „Кантус Фирмус“ днес е водещ състав в сферата на класическата музика и по-важното – той е платформа за професионално развитие и израстване на млади музиканти.
През 2002 г. създадохме и фестивала Sofia Jazz Peak. В неговите издания срещнахме българската публика с имена като Джордж Бенсън, Ал Жаро, Пати Оустин и групите Cool and the Gang, Earth Wind and Fire – experience, Level 42, Spiro Gyra, Mezzo forte, Incognito и много други.
През 2021 г. създадохме и провеждаме сред голям интерес годишния Национален конкурс за млади изпълнители за наградите на „Кантус Фирмус“.
С радост споделям удов­летворението си от факта, че в България се раждат и развиват необикновено талантливи деца, и нашата отговорност е тези таланти, освен да се развиват, да бъдат част от нашето общес­тво тук. Защото без култура няма нация.
Междувременно Радиокомпания „Си Джей“ ООД под мое ръководство създаде още няколко радиостанции, а именно „Джаз ФМ“
(2001 г.), „Енджой“ (2006 г.), „Зи рок“ (2006 г.) и „Мелоди“ (2008 г.).

– По професия сте диригент, бихте ли издали тайната как се дирижират всички радиа в групата на „Фреш радио Груп“?
– Когато екипът е стабилен, професионално подготвен и сплотен, се постигат истински успехи. Винаги съм вярвал в силата на
екипната работа и поставянето на обща цел. Затова трудностите, дори и да се появят, а те неименуемо се появяват, бързо се справяме с тях. Разчитам на хората в екипа си и те приемат тази отговорност.

– Какво е отношението на българина към музиката? Какво обича да слуша, и има ли естетически вкус към красивото?
– Българите обичат музиката. Да не забравяме, че Орфей е от нашите земи. А музиката винаги е била основен стълб във възпитанието на младите хора. Още от Платон и Конфуций знаем, че царства, които не обръщат необходимото внимание на музикалното възпитание, западат.
Тук е въпросът каква е тази музика, която възпитава в ценности и душевна хармония младите хора. На този въпрос ще оставя читателите да си отговорят сами.

– За да бъдеш добър музикант, какви качества трябва да притежаваш? Кои са уменията и знанията, които получаваш в училище и след това в университета, и кои – от реалния живот?
– Професията музикант става все по-екзотична. Това сигурно ще я направи и по-ценена и по-добре възнаградена…
Музиката се открива пред талант, който се развива с много труд. И това не са празни приказки. Музиката е феномен, който много хора могат да усетят чрез слушане. Но за да чуем музиката, трябва някой да я изпълни. Това е дълъг процес, свързан с много фактори, и затова музикантите се ценят много в образованите и развити общества. Обратно – в неразвитите културно и морално маси музиката се възприема само като фон на буйни забавления и алкохолни фиести. За да бъдеш добър слушател на музиката, трябва също подготовка. Не говоря за поп фолка…

– Предметът „Музика“ има специално място в общообразователната подготовка на учениците от
I до XII клас. Смятате ли, че този предмет остава някак си неглижиран и не така високо оценен, както би трябвало да бъде?
– Както споменах по-горе, от древността – далеч преди раждането на Христос, музиката е била един от основните стълбове на възпитанието и образованието. Народи, които възпитават младежта си и чрез музика, имат много по-сериозни успехи във всички сфери на живота и икономиката. Вижте какво става в Китай. Тази азиатска страна с многовековна култура и музика, която няма нищо общо с европейската, днес е водеща в сферата именно на класическата музика.
В цял свят в оркестрите свирят китайци и в учебните заведения за музика е пълно с тях – от Америка до Европа. А в самия Китай класическата музика е на пиедестал, а хората, които изпълняват тази музика, се смятат за „полубогове“. Защо ли? Нека да се опитваме да си отговорим поне на тези въпроси.
Обратно – в България, но и в целия западен свят, има тотален спад и омаловажаване на музикалното възпитание сред младите хора. Виждаме и резултатите – интерес към видеоигри, хазарт и други нисши активности, а музикалният фон в България от 30 години е поп фолк. Сега жънем плодовете на тези 30 години: сееш чалга – жънеш чалга. Но това не е само музика, а начин на възприемане на света.
Задължително е преосмислянето на стратегическото значение на възпитанието към ценностите на класическата музика, ако искаме да имаме по-добро и мислещо общество с морални ценности и духовност. Именно затова „Кантус Фирмус“ посвещава много енергия на подкрепа за младите музиканти в България.

– Ако зависеше от вас, кои произведения трябва да се изучават в училище? Има ли съвременни такива, или залагате само на златната класика?
– Когато се създават основите на една сграда, има правила. Така е и в музикалното образование – основите стъпват върху класически познания, т.е. тази музика, която е доказана във времето. Готова ли е основата – можеш да дадеш свобода на развитие на надстройката. Но без здрава основа постройката няма да оцелее.

– Иска ми се да задам един въпрос, свързан с мястото на медиите. Каква е медийната грамотност сред обществото? Има ли нужда тя да стане част от задължителната учебна програма?
– Медиите в наше време от средство за информация се превръщат все повече в средства за манипулация. Може да се види в подредбата на новинарските емисии и сутрешните блокове на големите телевизии у нас. Новините им са еднакви не само като съдържание, но дори като подредба, така че е видно с просто око коя „новина“ искат да бъде важна. В един и същи момент и трите големи тв канала разискват една и съща тема…
Обществото трябва да се научи да разсъждава, за да отсява плявата от зърното. Това е все по-трудно и основата на защитата на обществото в този сектор е най-вече образованието. Както и повече достъп до книги и четенето им, което, както виждаме, е трудна кауза.

– С каква равносметка в професионален план изпращате настоящата година и какви са целите ви за новата 2024 г.?
– 2023 г. бе успешна година както за „Фреш Радио Груп“, така и за „Кантус Фирмус“.
Щастливи сме, когато чувстваме подкрепата и приятелството на нашите слушатели, а те са много – тези на „Фреш“, „Зи рок“, „ФМ +“, „Мелоди“ и „Класик А“. А в концертните зали се срещаме с тях лице в лице.
И в залите, и в ефира, когато усещаме положителната енергия на публиката, осъзнаваме най-добре смисъла от нашата работа.

Свързани статии:

Зад всеки напуснал училище стои човешка съдба Идеята за обединена Европа прегръщаме още преди 90 години Проф. Красимира Стоянова, оперна певица и „Камерзенгерин“ на Щаатсопер Виена: Духът е защитна сила, която може да ни спаси Проф. д-р Лучия Антонова, директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН: Езикът е огромен жив организъм