Кое обяснява депресията

Ще ви бъде простено да мислите, че депресията има просто обяснение. Мантрата, че разстройството на настроението идва от химичен дисбаланс в мозъка, се повтаря в лекарските кабинети, медицинските учебници и фармацевтичните реклами. Те ни казват, че депресията може да бъде облекчена чрез промяна на химикалите, които не работят добре в мозъка. Единственият проблем, и то голям, е, че това обяснение не е вярно.
Фразата „химичен дисбаланс“ е твърде неясна, за да бъде вярна. Това не означава много, когато става въпрос за мозъка и цялата му сложност. Серотонинът – химическият пратеник, често свързван с депресията, не е единственото, което обяснява състоянието. Същото важи и за други мозъчни химикали.
Въпреки десетилетия сложни изследвания все още не разбираме какво е депресия. Няма ясни описания какво представлява тя, нито очевидни признаци за нея в мозъка или в кръвта.
Причините да сме в това положение, са толкова сложни, колкото и самата болест. Често използваните мерки срещу депресията, създадени преди десетилетия, пренебрегват някои важни симптоми и прекаляват с други, особено сред определени групи хора. Дори ако депресията може да бъде измерена перфектно, разстройството съществува сред безброй нива на сложност – от биологични сливания на миниатюрни молекули в мозъка до влиянието на света, като цяло. Безброй комбинации от генетика, личност, история и житейски обстоятелства могат да създадат разстройството у всеки човек. Нищо чудно, че науката бук-
сува.
Лесно е да се разбере защо простото обяснение за „химичен дисбаланс“ е привлекателно, дори и да е невярно, смята Аваис Афтаб – психиатър от Университета Case Western Reserve в Кливланд. „Това, което причинява депресия, е нюансирано – казва той, – не е нещо, което лесно може да бъде определено с модна дума.“
Засега е ясно, че няма научно обяснение за депресията, защото такова не съществува. Изследователите ще трябва да продължат проучванията си, справяйки се с нюанси, сложност и несъвършени данни. Преживяването на депресия по своята същност е дълбоко лично. Индивидуалните оплаквания на пациентите често са най-добрият инструмент за диагностициране на заболяването.