Георги Згуров – Гурко: За мен радиото е любов от пръв поглед

Избрахме това заглавие, уважаеми читатели, за рубриката на в. „Аз-буки“, защото никое друго не е така близо до истината. И защото техните гласове са разпознаваеми за мнозина от слушателите в радиоефира. Днес представяме Георги Згуров – Гурко. Той е водещ на три предавания в ефира на Z-ROCK – предаването за българска музика „Гараж“, сутрешното шоу „Закуска за шампиони, или как да си отворим по едно кафе“ и класацията за българска рок музика „Reynaers TOP 30“.

„Ветеран съм в Z-ROCK. Започнах работа там още от самото му създаване през 2006 г., но от около пет години водя повече от едно предаване в ефира му“, казва за в. „Аз-буки“ водещият Георги Згуров – Гурко.

Постъпвайки в радиото, започва да прави предаването „Гараж“, а от 2019 г. насам – още две: сутрешното шоу „Закуска за шампиони, или как да си отворим по едно кафе“ и класацията „Reynaers TOP 30“.

В „Гараж“ –

всеки понеделник от 21 до 23 часа, звучи само българска рок музика.

В него има ефирно време както за нови групи и изпълнители, така и за вече утвърдени имена от родната сцена. Редовно на гости при Гурко идват и самите музиканти, които от първо лице споделят със слушателите за новите си проекти.

„Понякога, макар и по-рядко, представям и книги за рок“, споделя той. Прави му впечатление, че все повече хора четат и се интересуват от биографиите на известните изпълнители и историите, свързани с появата на едно или друго парче.

„Интересното е, че повечето от слушателите ми предпочитат да си купуват книга на хартиен носител, а не да четат онлайн“, допълва моят събеседник.

Само за българска музика е и класацията „Reynaers TOP 30“.

Тя се излъчва всеки четвъртък от 18 до 20 часа.

„Всяка седмица давам и нови предложения – понякога е само едно, но друг път може да са и четири. Има дни, когато има възможност и за кратко блиц интервю с изпълнител“, обяснява той.

За близо 18 години в радиоефира, напълно разбираемо, Георги Згуров – Гурко има много редовни слушатели. С някои от тях вече е приятел и в реалния живот.

„Сутрешното ми предаване – „Закуска за шампиони, или как да си отворим по едно кафе“, е интерактивно. Пускам различни теми и хората споделят мнение в социалните мрежи. Така, малко или много, ги опознаваш – виждаш как мислят и от какво се интересуват. А колкото до инициирането на срещи – понякога са от моя страна, а друг път от тяхна“, разказва моят събеседник.

Всеки делничен ден от 7 до 10 часа в ефира на българското рок радио се повдигат различни въпроси. Някои са свързани с всекидневието на всеки от нас – работа, рутина, отношения с хората, а други – разбира се, с хубава музика.

„Иска ми се да има малко повече политика, но шефът не дава“, допълва с усмивка радиоводещият.

На мнение е, че основната роля на радиото е да изгражда естетическия вкус на човека.

„Медиите трябва да възпитават, но не и да натрапват мнение.

Трябва много внимателно да се пипа – това е много важен момент в работата ни. Важно е водещият да бъде премерен в посланията, които отправя, и думите, които използва“, обяснява Гурко.

Все пак не трябва да забравяме, че радиото е на живо и там няма възможност за втори дубъл.

Колкото до това дали българинът има добър вкус за рок музика, той е категоричен, че има. Разбира се, някои от тях по-трудно приемат новите групи и залагат на по-стари класически неща. Други пък чакат с нетърпение появата на всяка нова песен.

Освен радиоводещ Гурко е и

основен двигател на българската музикална група „Анимационерите“.

На 11 февруари 2024 г. тя навърши 27 години. „27 години си е голямо число и не е много за хвалене. Това са много години“, шегува се моят събеседник. През 1998 г. заедно с „Остава“, „Уикеда“ и „Блуба Лу“ решават да създадат първия български независим музикален лейбъл – „Жълта музика“. „Идеята беше да създаваме собствена музика, да се самопродуцираме и да я разпространяваме. И се получи, но не продължи повече от 3 – 4 години“, обяснява той.

Споделя, че в момента с „Анимационерите“ работят по ново парче, което се надяват съвсем скоро да се появи на бял свят. На въпрос дали премиерите на новите им песни прозвучават за първи път в ефира на неговите предавания, отсреща чувам неочакван отговор:

„Абсурдното е, че откакто водя повече от едно предаване, не сме пускали нов албум или парче. Така че не мога да злоупотребя със служебното си положение. Последният ни албум излезе през 2016 г., но се надявам тази година да пуснем някаква нова продукция и да настъпи часът, в който ще злоупотребя с положението си“.

Разказва, че не изпитва никаква трудност в съвместяването на двете занимания. И тук е най-подходящият момент да уточня, че Георги Згуров е и

горд баща на три деца.

Така че дините под мишницата му са далеч повече.

Разбира се, тайната за успеха се крие в това да обичаш това, което правиш. И дори да звучи клиширано, то е самата истина – ако работиш това, което харесваш, не го усещаш като работа. Радиоводещият определено е съчетал в едно хобито, интересите си и професията си.

„Мисля си, че съм щастливец.

Радиото е моето всекидневие“, обяснява Гурко. След края на предаването обаче работният му ден съвсем не приключва, а понякога тепърва започва. Следват комуникация с групи, слушатели, търсене на теми и информация. Отделно подготвя и информация за профилите на радиото в социалните медии.

„Но не го усещам като тежест. За мен радиото е любов от пръв поглед. Не си представям да бъда без него. Когато се замисля за бъдещето си и по някакъв начин радиото не присъства в него, изпадам в когнитивен дисонанс“, смее се той.

В последно време му прави впечатление, че голяма част от хората отделят време и средства за концерти и изпълнения на групи и музикални артисти на живо. „Много често споделят с мен впечатленията си от тях. Това много ме радва и е своеобразен вид рок култура. Ако не обичаш тази музика, няма да го правиш“, заявява той.

Гурко разказва, че на българската музикална сцена се появяват много нови и качествени рок групи и изпълнители. Лошото е, че голяма част от тях не могат да пробият и да се заявят на родния пазар. Причината е, че нямат толкова много места за изява. „Преди години телевизията ММ изпълняваше тази функция. Тя даваше възможност на много изпълнители да представят продуктите си. Сега не мисля, че тя има такъв аналог. Разбира се,

в Z-ROCK се опитваме да предоставим сцена на новите изпълнители.

Немалка част от продукциите и песните на българските рок изпълнители са на световно ниво. Много силно впечатлен съм от това, което правят“, споделя той.

На мнение е, че пазарът в България е много малък за рок музика. Има и друг момент – хората се научиха да слушат и свалят песни безплатно. Това също усложнява положението на музикантите. „Тези, които се занимават с музика, напълно разбираемо, очакват някаква финансова възвращаемост за това, което правят. Но това често не се случва в обема, в който заслужават“, уточнява ветеранът в Z-ROCK.

Оказва се, че за да бъдеш рок музикант у нас, трябва да се водиш от ентусиазма си и любовта към рока. Нужно е да си упорит, да не се отказваш и да осъзнаеш, че пари може да изкараш не от песните си, а от концертите и продажбата на мърч. „Щеше ми се да бъде от постъпления от музика, но за съжаление, не е така“, допълва той.

А дали някое от децата му е проявило желание да поеме по професионалния път на своя баща. Най-голямата е студентка в Биологическия факултет на Софийския университет, средният е ученик в VII клас, а най-малката ще бъде ученичка в I клас през новата учебна година. Засега никой не е изявил желание да тръгне по неговите стъпки, но ако някой от тях реши да го направи, той ще го посрещне с радост: „Има голяма удовлетвореност от това да се занимаваш с музика. Когато това, което правиш, достигне до други хора и бъде оценено по достойнство, усещането е неописуемо. Всяко занимание с изкуство е полезно. Ако някой от тях реши да тръгне в тази посока, ще помогна с всичко, което мога.“