Тони Георгиев от FM+: Без въздух, светлина и радио не мога

Избрахме това заглавие, уважаеми читатели, за рубриката на в. „Аз-буки“, защото никое друго не е така близо до истината. И защото техните гласове са разпознаваеми за мнозина от слушателите в радиоефира. Днес представяме ветерана в сферата на радиожурналистиката – водещия на сутрешния блок „Кофеин“ по FM+ Тони Георгиев. Винаги в добро настроение и винаги готов за ефир „жива“ връзка със своите слушатели.

„Без въздух, светлина и радио не мога“,

казва за в. „Аз-буки“ водещият на сутрешния блок „Кофеин“ по FM+ Тони Георгиев. Предаването се излъчва всеки делничен ден между 7 и 10 часа. Създадено е преди 22 години – на 1 февруари 2002 г., заедно със Сашо Владев.

„Три часа на ден за нищо не ми стигат“, смее се моят събеседник. За него формулата за успешно радиошоу е много простичка. Нужни са качествено съдържание и добро настроение, а за да изпълни това на помощ идва хубавата музика.

„Песните са като кучешките бисквитки – поддържат те в еуфория“,

казва Георгиев. Чувството за хумор и позитивизмът винаги му помагат както в работата, така и в живота. Твърдо вярва, че монетата винаги има две страни и е по-добре да гледаме от хубавата. Важно е винаги да сме усмихнати и никога да не се взимаме твърдо насериозно.

Тони Георгиев е познато име в радио ефира от лятото на 1992 г., като кариерата му започва във вече несъществуващото рок радио „Тангра“. Завършил е 91. немска гимназия „Карл Либкнехт“, сега „Проф. Константин Гълъбов“, в София с пълно шест. След това записва да учи медицина в Медицинския университет в София.

„В България обикновено не работиш това, което си учил.

Исках да стана адвокат, а майка ми – лекар. И в крайна сметка, се отказах по средата на следването и станах водещ – от тези, които хората само ги слушат, но не ги гледат“, разказва той. Прекъсва образованието завинаги и започва работа в радиоефира.

На въпрос какви качества е изградило радиото у него в личностен план, той отговаря отново с много тънък хумор:

„Изгради у мен един реалист и един фантаст. Радиото е игра на фантазия. Направи ме автор на всекидневни сутрешни моноспектакли. Станах нелош разказвач на кратки истории. Всеки ден, когато влизаш в ефир, се чувстваш все едно изнасяш концерт на ново място. Винаги си го има притеснението, но накрая обикновено си удовлетворен, стига да не си допуснал големи грешки. Опитвам се да държа слушателите си в ефир постоянно в контакт, опитвам се да разчупя модела и радио да се слуша заради музиката, но основно заради водещите.“

След всяка песен в сутрешното му предаване следва поздрав „Добро утро!“, както и много лични покани за включване в ефир. Радиото отдавна не е „Чухме това… ще чуете онова“. Основна тема на новия ден е програмата за днес и как да бъдеш сред щастливците на финала. Сред акцентите са спомените от отминалия ден и големите дела, нарочени за настоящия. Това се получава, когато споделяш впечатления от интересните места, които обичаш и познаваш добре. Задължително трябва да познаваш отлично града и държавата, за която говориш. Тони Георгиев често повдига въпроси и за образование, и за социална политика.

Казва, че сякаш българите са малко объркани и често се нуждаят от някого, който да ги води и насочва. Разбира се, винаги дава различни гледни точки, не натрапва, но и не спестява своето мнение по въпроса. Води се от това, че

само информираният човек може да вземе най-добрите решения.

Опитва се да бъде полезен на хората, които стават рано. Споделя, че този, който става рано, със сигурност е човек, който много цени свободното си време, а респективно и самия себе си.

„Радиото е навигация за добри решения и хубав живот. От много години насам не е просто музика. То повдига важни въпроси и дава различни гледни точки. И най-важното: сутрешното шоу трябва да създава настроение и да зарежда с приятни емоции“, допълва Георгиев. Смее се, че всеки ден в ефир си представя, че разговаря с позната отнякъде жена, на възраст около 30-те, с едно дете и успешна кариера. Наистина чувството на хумор на Тони е заразно. И то не е заучено, а му идва отвътре.

„Човек се ражда с чувство за хумор. То не е константа, а израства във времето заедно с теб. В даден момент започваш да се радваш на толкова много неща. Научава те да намираш забавната страна във всичко“, казва радиоводещият по FM+.

На мнение е, че за да бъдеш успешен водещ, трябва да можеш да слушаш повече, отколкото да говориш. Да казваш много с малко думи. Нарича го

„голямото можене“.

Признава, че в последно време, като че ли се налага неистината, че радиото вече не съществува като медия. Да, всеки може да си пусне любимите песни или да си ги свали безплатно и да си ги слуша до безкрай. Но това по никакъв начин не измества и не изключва нуждата от радиото. То се е доказало във времето и никога няма да изчезне. Основното при него е, че то ти помага да не се чувстваш сам.

„Когато останеш сам в колата или вкъщи, се нуждаеш от хубава музика и глас отсреща, който да не говори на някого друг, а точно на теб и да ти обясни, че не само ти, а всички са в задръстване“, казва Георгиев.

Категоричен е, че смисълът от радиото е в личното присъствие на водещия. Със слушателите си разговаря постоянно. Предпочита да се включват в ефир, отколкото да пишат в социалните мрежи.

„Нищо и никой не може да замени личния контакт.

В социалните мрежи висят едни и същи хора по едно и също време. Така си омръзваме и няма какво ново да си кажем“, разказва Георгиев. А в ефир могат да се включват всеки път различни хора, с нови гласове и нови забавни случки. „Откакто съществува радиото всичко е измислено по най-добрия възможен начин“, допълва той.

През годините Тони Георгиев участва винаги с желание в различни социални инициативи на FM+. „Опитваме се винаги да бъдем полезни на хората“, казва водещият. Тази, която взима най-присърце определено е „Убий скоростта, спаси дете“. „Все пак повечето хора слушат радио, докато шофират, и точно тогава е нужно да им припомним колко е важно да караш с повишено внимание, със съобразена скорост и без излишно напрежение. Затова кампаниите ни са удивително полезни“, обяснява той.

В ефир често се провеждат и тематични игри, свързани с празници и значими неща, които понякога във всекидневието пропускаме. „Често хората си мислят, че най-важното за деня е да отидеш и да се върнеш от работа, но това изобщо не е така.

Най-важното е да можеш да се забавляваш във всеки момент от деня си

и да не губиш усмивката от лицето си“, категоричен е той.

За толкова много години в ефир, Тони Георгиев чистосърдечно признава, че работата никога не му е омръзвала. И няма как да е иначе, защото за него всеки ден е различен – нова тема, нови хора и нови поводи за добро настроение. „Когато си в радиото, неминуемо в даден етап получаваш предложения за работа в телевизията или в някой сайт или агенция. Гордея се, че всички съм ги отказвал. Работя в радиото от 1992 г. – знам как се прави радио, и се надявам, че и на хората им харесва“, разказва той. В ефир се чувства, че плува в свои води. Харесва му свободата, която има, и възможността да избяга от рутината на работен ден в офиса например.

Мотото в живота му е, че човек трябва да намери своето място под слънцето и трябва да се научи да го живее този живот, без да мрънка и да се оплаква. „Благодарен съм за възможността да се срещна с толкова готини хора. Обичам слушателите си и не си представям денят ми да започва без тях, така както не си представям и денят ми да свършва без семейството ми“, допълва той. Споделя, че и в живота си е заобиколен само от хубави хора. „Негативните личности нямат нужда нито от мен, нито от радио. Те се радват на себе си и не помагат на никого, но пък го правят добре“, смее се той. Тони е на мнение, че радиото никога не трябва да бъде самоцел, а трябва да бъде добра компания. „Срещата с радиото е като среща с приятели“, обяснява той.

Дом без радио няма душа.

Никога не го е усещал като самотен монолог, но пък е на мнение, че понякога това, че си сам в студиото, е предимство. Помага на човек да се съсредоточи, да му се родят добрите идеи и да бъде конкретен в поставянето на темата и формулирането на различните гледни точки. „Когато искаш и се стараеш да изразиш и защитиш своето мнение, обикновено успяваш“, категоричен е той.

Разказва, че си има изградена рутина преди ефир всеки ден. Тя включва разходка пеша из София преди работа и след това 15 минути за събиране на мислите и подреждане на приоритетите.

„Най-лошото нещо в радиото са общите приказки. Те трябва винаги да се избягват. И в живота трябва да се избягват празните словоизлияния, но в радиото са забранени“, категоричен е той.

В свободното си време обича да чете, но не много, стига да са криминални книги от неизвестни автори. А музиката, която предпочита определя като „екстремна“. Разказва, че хард рокът му е взел здравето много отдавна, още когато не са го пускали по радиото. На мнение е, че има музика за всеки повод и за всяко време. „След 22 часа си пускам само латиноамерикански хардкор и норвежки метъл“, с усмивка посочва той.

За него лоша музика няма – има такава, която на теб ти харесва, и такава, която не. Типично в негов стил посочва, че има и музика, която не става за слушане, но пък става за гледане. „Многообразието днес на музикалната сцена е много по-голямо, отколкото беше преди 30 години. Има за всекиго по нещо. Но когато чуя някой каква музика слуша, веднага разбирам що за човек е“, уточнява той.

Разбива на пух и прах и твърдението, че музикалният пазар у нас е твърде малък и няма място за всички. „Ако един музикант е добър, той винаги ще намери къде и как да се реализира. И го прави“, обяснява той. Посочва, че в България се прави много стойностна музика, и се радва, че има възможност да я познава и слуша на живо.