С какъв бюлетин да гласуваме?

Диана БЛАГОЕВА*

В поредицата от избори, в които се налага да участваме през последните години, редовна практика е лица, пряко свързани с организирането на изборния процес, да дават по телевизията или радиото разяснения за начина, по който ще се гласува.

В излъчено наскоро радиопредаване чухме подробни указания за това

„с какъв бюлетин“ ще се гласува.

В случая обаче употребата на думата бюлетин е неправилна.

В българския език съществителните бюлетин (м.р.) и бюлетина (ж.р.) са етимологично свързани с една и съща френска дума – bulletin. Характерното тук е, че за разлика от случаите на дублетност между съществителни от двата рода (срв. диплом and диплома, сарком and саркома),

бюлетин and бюлетина се различават семантично.

Думата от мъжки род означава ‘кратко официално съобщение’ (напр. информационен бюлетин, военен бюлетин) или ‘периодично издание със сведения от определен характер’ (библиографски бюлетин), а съществителното от женски род бюлетина е със значение ‘лист с имена на кандидати при някакъв избор’ (бюлетина за парламентарните избори). Думите са заети от френски още през Възраждането, като до средата на ХХ в. се срещат в паралелна употреба в значението ‘лист с имена на кандидати при някакъв избор’. Впоследствие обаче при бюлетин това значение е отпадало и днес вече е неактуално.

За смесването в употребата на двете съществителни може да играе роля това, че

в множествено число формите съвпадат

(бюлетин – бюлетини; бюлетина – бюлетини). Така би могло да се стигне до погрешното заключение, че в съчетания от рода на изборни бюлетини, броене на бюлетините присъства множествена форма на съществителното от мъжки род бюлетин. Но всъщност ние трябва да решим с каква бюлетина да гласуваме.

*Д-р Диана Благоева е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Данни и база от данни Как е правилно да си поръчаме повече от едно капучино Пеперуди в стомаха двадесет и четири седем Епоним – що е то?