Висшист у нас получава средно 2523 лв.

2523 лв. е средният облагаем доход на висшистите през 2024 г., стана ясно по време на представянето на 14-тото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България в сградата на Министерството на образованието и науката. За сравнение през 2023 г. той беше 2200 лв., а през 2015 г. – едва 980 лв.

„Колкото по-висока е образователната степен, толкова по-успешна е реализацията на пазара на труда“, посочи служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на данните.

Той отбеляза, че над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти.

При завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70 %. Процентът на студентите с диплома за бакалавър, които работят на подобни позиции, е 51%.

Другата положителна тенденция, която отчете проф. Цоков, е, че

безработицата сред висшистите се задържа на същото равнище като миналата година, а именно – малко над 2%,

като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1%.

Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.

„Нараства и броят на чуждестранните студенти у нас, като тази година той е близо 9%“, посочи още просветният министър.

Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%).

В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти – „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).

В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2024 г. са се обучавали 2,8% от действащите студенти.

Тази година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759.

Трите професионални направления с най-много студенти са „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ – 16 448, и „Медицина“ – 13 265. Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.),

следвани от завършилите „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).

Най-голям дял студенти първо поколение, идващи от семейства с максимално достигнато средно образование на родителите, има в направленията „Материали и материалознание“ (65%), „Социални дейности“ (61%) и „Педагогика“ (57%).

На следващо място се нарежда направлението „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ с 56%, като това е и направлението с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите – близо 13%.

Най-малък дял студенти първо поколение има в направленията „Стоматология“ и „Биотехнологии“ (13%),

„Математика“ (15%), „Медицина“ и „Театрално и филмово изкуство“ (17%).

„Делът на студентите първо поколение е показателен за достъпността и включващия характер на висшето образование“, обясни Георги Стойчев от консорциума Институт „Отворено общество“ – София, и „Сирма Солюшънс“ по време на представянето на данните.

Той посочи, че този индикатор е нов и се прилага за първи път. Оказва се, че близо 37% от студентите са от семейства със средно образование.

От тази година на платформата на Рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование.

Рейтинговата система сравнява 51 акредитирани висши училища,

предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления, на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Целта е да се подпомагат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.

Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg