Здравейте, хора!

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

В последните години това обръщение се наложи в социалните мрежи, някои филми и др. Щедрата му употреба от новите „законодатели“ на разговорната мода – инфлуенсърите, безспорно е повлияна от английското people и цели да създаде по-непринудена атмосфера за неофициално общуване. Този израз е поводът да си припомним една любопитна особеност в историческото развитие на българския език.

В старобългарски съществува думата чловяк в единствено число и неговата производна форма чловяци в множествено число. Наред с нея се употребява събирателното съществително людьѥ, което няма форма за единствено число. За назоваване на отделния индивид се използват още думите доуша ‘живо същество, създание’; лице ‘отделен човек, личност’, людинъ ‘обикновен човек, мирянин’. Най-късно в нашия език се появява думата хòра. Тя отново има форма само за множествено число и заменя постепенно люде. Възникнала е от гръцката дума χώρα, първоначално в значение ‘населено място, област, земя, територия’, откъдето метонимично започва да назовава хората, които я населяват. След ранната поява на думата в Дубровнишката грамота на Йоан Асен II от 1230 г. я срещаме в български ръкописи от XV – XVI в., а в значението ‘хора, човеци, населението на дадена страна или територия’ – още по-късно.

Днес в книжовния български език се използват граматически правилните форми: един човек; двама души, петима души, сто души; много хора, толкова хора. Формата души след числителни се предпочита вместо формата човеци.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.