Призове за девет научни разработки на ученици

Девет научни разработки на ученици получават награда от тазгодишното издание на Панаира на науките и иновациите, който се проведе в Център „Музейко“.

Конкурсът е организиран от Института по математика и информатика при БАН, с подкрепата на МОН и в партньорство с Клуб „Млади таланти“.

Той е част от инициативите, провеждани в рамките на Национална програма „Образование с наука“.

Панаирът цели да открие научни таланти сред младежите на възраст 14-19 години, да съдейства в бъдещото им развитие и да

даде международен форум на идеите,

откритията и иновациите в сферата на природните, социалните, историческите и медицинските науки, информационните и комуникационните технологии и математиката.

„От всички подадени за участие за Панирана разработки се селектират 15-те най-добри, които в рамките на ден се разглеждат на постер от жури. “, обясни пред „Аз-буки“ д-р Константин Делчев от Института по математика и информатика.

Той посочва още, че разработките са представени в „Музейко“ и посетителите също са имали възможност да се запознаят с тях.

Лауреатите от конкурса са определени от жури в състав доц. д-р. Димитър Младенов, председател, д-р Жеко Найчов, доц. д-р Христо Костадинов, доц. д-р Десислава Абаджиева, д-р Георги Шарков, доц. д-р Юлиан Цанков.

Големите награди на конкурса и възможността да участват в Международния научен и инженерен панаир Regeneron (Regeneron International Science and Engineering Fair) 2025 в САЩ получават три проекта.

В Международното научно експо в Люксембург (Luxembourg International Science Expo) ще участва един проект.

Международният научен и инженерен панаир Regeneron тази година ще се проведе от 10 до 16 май в Кълъмбъс, Охайо.

Страната ни ще бъде представена от Александра Николова (XII клас, ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ – Бургас), която участва с проекта „Инхибиране на α-амилаза като терапевтична стратегия за третиране на захарен диабет“. Тя получава и награда на Society for In Vitro Biology.

С проекта „Фиксирани системи на Shapley-Shubik и Banzhaf индекси с един или двама президенти“ в Regeneron ще участва и Демира Недева (XII клас, МГ „Акад. Кирил Попов“ – Пловдив). Тя получава и наградата на American Psychological Association.

Третият представител на България на Панаира в САЩ е Димана Праматарова (XI клас, МГ „Акад. Кирил Попов“ – Пловдив“), която разработва проекта „Непълни с квадрати факториели на полиноми“.

На Международното научно експо в Люксембург (Luxembourg International Science Expo) ще участват Николай Иванов и Дивна Иванова (X клас, МГ „Д-р Петър Берон” – Варна). На Панаира на науките и иновациите те представят съвместния проект „Surface photometry of galaxies“.

Журито определя и поощрителни награди.

Призът на Ricoh получава Стефан Куюмджиев (XI клас, ПМГ „Васил Друмев“ – Велико Търново) с проект „Предсказване на реално придобита мощ от фотоволтаична система чрез неврони мрежи“.

Боян Вангелов (XII клас, МГ „Д-р Петър Берон”) грабва наградата на USAID с проекта си „Анализ и атака на Ising-PUF“.

Двама участници ще получат и

подкрепа за публикация или участие в конференция.

Първият е Стефан Куюмджиев (XI клас, ПМГ – „Васил Друмев“) с проекта „Предсказване на реално придобита мощ от фотоволтаична система чрез неврони мрежи“.

Вторият е Божидара Пухалева (XI клас, СМГ „Паисий Хилендарски“) с проекта „Comparing Computer Vision Models Through Their Interpretability“.

Д-р Делчев обръща внимание, че носителите на наградата на Yale Science and Engineering Society са ученици от три различни гимназии.

Те започват съвместната си работа по време на школата на „Белите брези“.

Призът отива при Атанас Митрев (XI клас, ЕГ „Христо Ботев“ – Кърджали), Александър Желязков (XI клас, ПМГ „Акад. М. Попов“ – Варна) и Мария Димитрова (XI, СМГ „Паисий Хилендарски“), които участват с проект „Study of planetary nebulae“.

„Разработването на проекти е дейност, която изисква сериозна мотивация от ученика“, посочва д-р Делчев

и допълва, че затова те са групират по училища, в които има създадена за това среда.

По думите му такива са математическите и някои професионални гимназии.

В сферата на астрономията също е започнало да се формира среда около обсерваториите и някои астрономични клубове.

„Нашата цел е, когато има подобни кръжоци, те да започнат научната дейност, а след това ние, учените, да помагаме и да я поддържаме.“, казва още той.

По думите му сред механизмите да се преодолее липсата на среда в училище са клубовете, кръжоците и школите.

Следващата стъпка над тях винаги трябва да са научните звена, които да осигуряват подкрепа на професионално ниво.

Той дава пример, че някои от младите таланти от по-малките населени места могат да живеят и на общежития и да се обучават в училища, които им предлагат необходимата среда за развитие.