Чуждоезиковият профил продължава да доминира

Делът на приема в средно образование за профилирана подготовка намалява през последните години и за 2026/2027 г. достига до 40%, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван преди дни.

Най-висок е приемът в профилирани паралелки в област Кърджали (56,57%) и в столицата (51,52%),

а най-нисък – във Враца (22,22%) и Монтана (26,26%). От една страна, това засилва проблема с несъответствието на професионалното образование с пазара на труда, а от друга – прави разпределението на профилите в профилираното образование още по-важно, смятат от ИПИ.

В рамките на профилирана подготовка лидер е чуждоезиковото обучение, като 30,18% от план-приема е в профил „Чужди езици“ (6760 места). Втори с 19,47% е профил „Природни науки“ (4361), следван от „Софтуерни и хардуерни науки“ с 14,6% (3270), „Икономическо развитие и предприемачество“ с 12,07% (2704), „Хуманитарни и обществени науки“ с 10,81% (2421), „Математика“ с 9,73% (2180) и „Изобразително изкуство, музика и спорт“ с 3,13% (702), показват изчисления на ИПИ по данни на регионалните управления на образованието.

Данните по области показват и различни характеристики на профилираното образование.

Например в София-област е най-високият процент в страната на местата в профил „Софтуерни и хардуерни науки“ – 46,15%. Втори с 23,08% е профил „Икономическо развитие и предприемачество“ пред „Чужди езици“ (15,38%), „Природни науки“ (11,54%) и „Математика“ (3,85%). На софтуерните науки залагат и в област Велико Търново с 29,07% от общия прием. В областите Търговище, Пазарджик и Шумен най-висок е делът на приема в природните науки, в Монтана и Добрич – на икономическото развитие и предприемачеството, във Враца – на хуманитарните и обществените науки.

В големите области – Варна (45,82%), Бургас (37,50%), Пловдив (40,30) и София-град (34,58), акцентът е върху чуждите езици. Но не само там – подобна е картината и в области като Кюстендил (38,46%), Видин (37,50), Русе (35%) и Перник (33,33%). Но първенец в това отношение е област Ловеч с 54,55%, или 156 места. Следва да се отбележи, че макар процентът на приема в профил „Чужди езици“ в столицата да не е най-високият в страната, в София са обявени най-много места в него – общо 1950. Следват областите Пловдив със 702 места, Варна – 636, и Бургас – 468.

От ИПИ посочват, че единствено в областите Смолян и Ямбол разпределението по основните профили е приблизително равномерно. Но липсата на ясно изразена специализация може да се тълкува като опит за универсално предлагане, което невинаги води до ефективно насочване на учениците.

Отбелязва се, че приемът в математически профил навсякъде е малък.

Най-голям като процент е делът на този профил в областите Видин (25%), Враца 23,08% и Ямбол (21,43%), но това са съответно 52, 78 и 78 места. Докато в София-град, където процентът на математическия профил е 6,91, става дума за план-прием от 390 места. В област Варна те са 182 (13,11%), също толкова са в Благоевград (16,28%), в Пловдив са 130 (7,46%) и още толкова в Бургас (10,42%).

От Института за пазарна икономика коментират, че амбициите за по-силна роля на науката, иновациите и технологиите в икономиката и развитието на сектори с висока добавена стойност – от инженерство и ИТ до финанси и индустрия, зависят от наличието на добре подготвени кадри с математическа основа. В същото време, данните от изследването PISA последователно показват, че значителна част от учениците у нас не достигат и базово ниво на математическа грамотност. А недостатъчният акцент върху математиката в средното образование създава риск от задълбочаване на недостига на такива кадри и ограничава потенциала за икономически растеж.

Според ИПИ освен увеличаването на часовете по математика възможно решение е въвеждането на задължителна матура по математика, която да гарантира поне базови математически умения при завършване на средното образование. От Института смятат, че подобна стъпка би изпратила ясен сигнал за значението на математическата грамотност и би създала стимул както за училищата, така и за учениците да отделят по-голямо внимание на предмета. А в дългосрочен план това би могло да допринесе за по-добри образователни резултати и по-добро съответствие между образователната система и нуждите на съвременната икономика. Аз-буки