Всеки месец децата от ДГ №23 „Иглика“ във Варна опознават различна страна

В този брой „Аз-буки“ гостува на ДГ №23 „Иглика“ в кв. „Виница“ във Варна. Посреща ни директорката Марчела Петрова и ни повежда из двора. Пространството не е просто място за игра, а е внимателно обмислена среда за учене и развитие. Сред зеленината и цветята се откриват тематични кътове, които приканват децата да изследват, да задават въпроси и да откриват света около себе си.

Още с прекрачването на прага на сградата усещането се променя. Звучи тиха музика, а декорите разказват история. Неусетно се озоваваме в Италия. Пред очите ни се издига макет на Наклонената кула в Пиза, италианското знаме се развява, а на маса са подредени изящни венециански маски, изработени от децата. Атмосферата е празнична, жива, истинска. Прилича на сцена, в която всяко дете има своя роля.

„Идеята за този вътрешен проект, наречен „География за малки и големи“, е на педагогическия екип, но родителите избират коя държава да посетят децата“, споделя за „Аз-буки“ директорката Марчела Петрова.

Отминалият април е посветен на Италия. Група „Пеперудка“ въвлича всички в света на изкуството, вкусовете и традициите. Децата вече знаят къде се намира страната, и с лекота описват формата ѝ като ботуш. Разпознават цветовете на знамето, разказват за Пинокио и с любопитство слушат за културните забележителности.

През целия месец във всички групи кипи живот – и всички ясно заявяват, че ученето преминава през преживяване.

Родители показват как се приготвя истинска италианска пица, и след това всички заедно дегустират. Правят и гердани от паста. Венеция привлича с особено внимание любопитството на малчуганите. Децата научават, че символът на града е крилат лъв и че той е сред най-известните туристически дестинации в света. Разказът за Венецианския карнавал като традиция с вековна история оживява чрез творчество.

Деца от група „Врабчо“ заедно с родители на деца от „Пеперудка“ изработват карнавални маски – цветни, загадъчни и изпълнени с въображение. Всяка носи характер, усмивка и радост.

Но този проект не започва оттук. Още през октомври 2025 г. група „Светулка“ поставя началото с тематични занимания за Китай. Детската градина се изпълва с червени фенери, които символизират светлина и късмет. Децата не просто се учат как се изработват те, но и разбират и запомнят защо се поставят до входа на дома и какво символизират. „Танцът на дракона“ оживява пред очите им и ги въвлича в традиция, изпълнена с ритъм и сила.

През ноември пътешествието продължава към Япония. Група „Врабчо“ създава свят на хармония и уважение. Децата научават защо азиатската държава е наречена Страната на изгряващото слънце, срещат се със самураите и разбират как традицията съжителства с модерния свят. Икебаната ги учи на баланс между небето, човека и земята, оригами – на търпение и сръчност, а камишибай театърът – на силата на разказа. Японската вишна сакура се превръща в символ на красотата, която трае кратко, но оставя следа.

Декември посвещават на България, за да отбележат подобаващо всички фолклорни празници, а януари отвежда децата в Гърция – свят на митове и легенди. Група „Пчеличка“ разказва за богове, съзвездия и философи. Децата научават, че първите Олимпийски игри се провеждат още през 776 г. пр.н.е., и сами участват в миниолимпиада.

Февруари носи цветовете на Индия. Група „Калинка“ представя страна на традиции и духовност. Децата се запознават с Тадж Махал, научават за бинди и практикуват йога. Приказките ги отвеждат в свят на мъдрост и въображение, а мандалите – сред цветове и символи.

Март звучи в ритъма на Австрия. Група „Щурче“ представя музиката на Волфганг Амадеус Моцарт и Йохан Щраус. Децата правят първите си стъпки във валса и откриват света на кристалите и изкуството.

Май пък е посветен на Бразилия. Темпото се ускорява, цветовете стават по-ярки, а настроението – още по-заразително. Децата научават за самбата, за футбола и за карнавала в Рио де Жанейро. Името на Пеле вече звучи като символ на вдъхновение. Малчуганите „пътуват“ до Амазонската джунгла и откриват свят, изпълнен с живот, цветове и тайни.

Това, което остава най-силно като впечатление, е усещането за общност.

Тук родителите не са гости, а създатели. Учителите не са просто преподаватели, а вдъхновители. А децата са истинските откриватели.

След разговора за околосветското пътешествие из различните държави директорката Марчела Петрова ни кани да надникнем и в другата страна на 23. ДГ „Иглика“ – тази, в която иновациите и съвременните образователни практики вървят ръка за ръка с детската емоция и играта.

И тук изненадите не спират. Медиация в предучилищното образование, библиотека с над 1000 детски книги, STEM кабинет, съчетан със сензорна стая, книга с добавена реалност, анимационен филм, създаден с помощта на изкуствен интелект. Не, това не са постижения на западноевропейска или американска образователна институция, а всекидневието в една общинска детска градина във Варна.

„Непрекъснато търсим баланса между традициите и уменията на XXI век. Искаме децата едновременно да пазят българските ценности, но и да бъдат уверени, адаптивни и подготвени за света, в който растат“, обяснява Петрова, докато ни развежда из помещенията в детската градина. Имат си и фолклорен ансамбъл, съставен от екипа на детската градина.

Поддържат и свой собствен YouTube канал, в който качват не само клипчета от тържествата, но и много моменти от живота в детската градина, както и различни педагогически ситуации, които могат да бъдат в помощ на други детски градини в страната.

Оказва се, че „Иглика“ е първата детска градина в България, която участва в разработването на иновативен проект за развитие на емоционалната интелигентност и превенция на агресията чрез методите на медиацията. Проектът се реализира съвместно с Института „Итера“, който е най-голямата организация за обучение на медиатори у нас.

„Като медиатор, за мен е важно децата още от ранна възраст да се научат как да решават конфликти спокойно и с разбиране. Запознахме се с различни методики за разрешаване на конфликти, направихме проучвания, открихме и изпробвахме модели. Търсехме алтернативи чрез комбинации на различни методики“, посочва директорката. Примери за това са „Маса на мира“ по метода на Монтесори, „Сговорчива палатка“  (Palaverzelt) от немската педагогика  и много други.

„Нещо не достигаше. Децата опознаваха своите емоции, но нямахме алгоритъм за приложението им в решаване на конфликти. Започнахме да търсим начин, като проучим как, познавайки емоциите си, можем да представим себе си, да разберем другия, като развием последователно поведение“, уточнява още тя.

По думите ѝ са имали нужда от методика и конкретни стъпки, които да предложат на децата, за да реализират лесно модел на ефективно общуване чрез разбиране на емоционалния контекст и за превенция на конфликти.

„Така стигнахме до идеята да представим чрез игров модел стъпките, които се следват в процедурата за медиация за възрастни. Събрахме идеи и ги представихме пред приятелите ни от Институт „Итера“ и Академия „Миротворци“. Те оформиха нашите предложения и ги надградиха, за да се роди иновативната методика „Медиация в детската градина“, казва още Петрова.

Методиката включва знания за емоциите и конкретен игров алгоритъм, чрез който децата се учат да разрешават конфликти чрез диалог и разбиране.

За емоциите учат и от специални карти и интерактивни ресурси, които им помагат по-лесно да обяснят какво чувстват, както и да разберат какво чувстват тези около тях.

В една от залите виждаме т.нар. „Мост на мира“. Можем да го определим като специално килимче, върху което са изобразени стъпките на медиацията. Децата разказват какво се е случило, как са се почувствали, опитват се да разберат емоцията на другия, и заедно търсят решение. „По този начин се учат на диалог, съпричастност и уважение“, обяснява Петрова.

Темата за емоциите оживява и чрез една от книгите от поредицата „Играем, за да знаем“, издадена от детската градина. Но тук книгите не просто стоят на рафта. След сканиране на QR кодове героите оживяват чрез добавена реалност и показват на децата стъпките на Моста на мира.

Неотдавна децата представят и авторски анимационен филм, наречен „Иглика разказва за емоциите“. Видеото е създадено с помощта на изкуствен интелект преди повече от две години. Направено е съвместно с преподаватели от Тракийския университет и персонала в градината.

През последните години идеята за социално емоционалното учене е надградена с авторската методика на детската градина „Уроци за щастливо детство“. Това е наръчник за позитивно образование и предлага цялостен и систематичен подход за изграждане на умения за разбиране, изразяване и управление на емоциите, емпатия и отговорно поведение. „Това е основа на една осъзната, емоционално устойчива и социално ангажирана личност“, казва моята събеседничка.

Не по-малко впечатляваща е библиотеката на детската градина. В уютното пространство, което децата наричат „Дом на книгата“, вече има над 1000 издания. Книги има дори за най-малките от яслените групи. Има и дневник, в който всяка група записва кога коя книга е взела.

Навсякъде има кътове за четене, читателски картони и дори „метър на приказките“, който показва коя история е подходяща според ръста на детето. А в „Къщата на приказките“ героите оживяват чрез ръчно изработени кукли, ушити от учителите и помощник-възпитателите. Марчела Петрова ни ги показва – и повярвайте, те наистина изглеждат като истински.

Следващата спирка от обиколката ни отвежда в една от най-впечатляващите части на градината – кабинет, който съчетава STEM център и сензорна стая. Помещението е разделено на две зони. В едната децата се успокояват, релаксират и изследват света чрез сетивата си. Светлинни ефекти, прожекции на космически картини, LED осветление, „сух басейн“ с цветни топки, сензорни пътеки и меки модули превръщат пространството в защитена и спокойна среда.

„Тук децата могат да овладеят емоциите си, да се отпуснат и да се почувстват сигурни“, обяснява директорката.

В другата част на помещението вече започват науката, технологиите и инженерството. Там децата рисуват върху светеща акумулаторна дъска, експериментират, създават и работят по STEM проекти, с роботи и лего обучение.

„Съчетанието между STEM и сензорна среда не е често срещано, но при нас двете пространства се допълват изключително естествено“, подчертава Петрова.

Всички пространства са изградени с идеята за интерактивност и учене чрез преживяване. Има зона за безопасно движение в сградата и на двора, кабинети на психолог, логопед и ресурсен учител.

В „Иглика“ специално място има и за децата със специални образователни потребности. Градината работи в партньорство с фондация „Карин дом“ по проекта „Място за всяко дете“.

А докато си тръгваме от ДГ №23 „Иглика“, в коридора отново звучи музика.

И оставаме с впечатлението, че най-ценното тук не са модерните технологии, проектите или красивата база, а усещането, че всяко дете е видяно, чуто и вдъхновено да открива света със собствените си очи.

И най-важното – всяко дете получава криле, за да мечтае и да развива себе си.