Десислава Желязкова, зам.-кмет на Столична община в Студио „Аз-буки“: Най-големият проблем вече не са сградите за детски градини, а липсата на медицински сестри (ВИДЕО)

Студио „Аз-буки“ в YouTube е най-новото онлайн пространство на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“. В него срещаме нашите зрители и читатели с интригуващи, вдъхновяващи и мотивиращи събеседници, с които разговаряме за образование и наука.

В поредното издание на Студио „Аз-буки“ гостува Десислава Желязкова – заместник-кмет на Столичната община по направление „Образование, спорт и младежки дейности“. С нея разговаряме по актуалната тема за приема в детските градини и ясли и за предизвикателството да се осигурят достатъчно сгради и персонал за най-малките деца на София.

Десислава Желязкова е юрист с дългогодишен опит в публичното управление, административното право и изграждането на ефективни държавни политики. Професионалният ѝ път преминава през различни нива на администрацията – от експертни до висши ръководни позиции, което ѝ дава задълбочено разбиране за функционирането на институциите и процесите на вземане на решения.

Заемала е ключови длъжности в държавната администрация. Работила е като главен юрисконсулт в Министерството на образованието и науката. Била е директор на дирекция „Административно-правно обслужване“ в Българската агенция за инвестиции и директор на дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ в Министерството на електронното управление. Освен всичко това е била съветник в Министерския съвет.

 – Г-жо Желязкова, първото класиране за столичните детски градини и ясли вече е факт. Колко деца останаха извън тях?

– От 22 680 кандидатстващи деца и 15 122 обявени места към момента са класирани 11 746. След първия етап извън класирането остават около 10 000 деца.

За второто класиране ще бъдат обявени приблизително 3500 свободни места. Това е картината към днешна дата и тя показва както напредък, така и предизвикателства, които остават пред системата.

– Как изглеждат тези резултати на фона на предишни години?

– Очакваме тази година резултатите да бъдат по-добри. Има няколко важни показателя, които са белег за развитието на системата. Най-същественото е, че недостигът за първа група е едва 298 места. Това е огромен успех и е резултат от целенасочените усилия през последните години.

Когато говорим за общия недостиг, трябва да сме много прецизни. Към края на всички класирания се очаква да не достигат около 7500 места, но от тях приблизително 5500 са в яслите. Именно там е концентриран основният проблем.

За втора, трета и четвърта група в детските градини ситуацията е значително по-добра. Родителите на деца в задължителна предучилищна възраст трябва да знаят, че ако детето им не бъде прието, след 4 септември могат да подадат заявление до дирекция „Образование“, а Общината ще предложи място в детска градина в района, в който живеят.

– Какво бихте посъветвали родителите, които не са открили името на детето си сред приетите?

– На първо място, да прегледат внимателно желанията си. Да видят къде има свободни места и дали биха могли да направят компромис с конкретната детска градина.

Разбираме напълно, че родители от квартал „Дружба“ например трудно биха избрали детска градина в „Люлин“. Но често има възможности в съседни райони, които не се разглеждат достатъчно внимателно.

Всяка година остават свободни места. Част от тях остават незаети именно защото родителите са избрали само една или две силно предпочитани детски градини. Няма как всички деца да бъдат приети на едно и също място.

Затова работим и за повишаване на качеството във всички общински детски градини, така че изборът да бъде по-лесен.

– Един от големите въпроси е свързан с компенсациите. Какво не работи в сегашния модел?

– Проблемът е, че сегашният механизъм принуждава родителите да правят неща, които не би трябвало да правят.

Имаме случаи, в които родители кандидатстват в детски градини, където шансът за прием е практически нулев. Давам пример – в детска градина в район „Лозенец“ има три обявени места за първа група и над 200 чакащи. По броя точки е ясно, че голяма част от тези деца няма как да бъдат приети. Родителите обаче ги записват там, защото така запазват правото си на компенсация.

Това показва, че проблемът не е в родителите, а в самия механизъм. Те просто се опитват да намерят най-доброто решение за своето дете.

Другият проблем е размерът на компенсациите. Те покриват приблизително половината от таксата в частна детска градина или детски център. Междувременно цените в частния сектор се увеличават спрямо реалната инфлация, а компенсациите не успяват да ги догонят.

– Какво решение предлагате?

– Нашата идея е средствата, които държавата и Oбщината дават за едно дете в общинска детска градина, да могат да следват и останалите деца, чиито родители са избрали друг тип грижа.

Това може да стане чрез ваучерна система или чрез механизъм, при който средствата се превеждат директно на институцията, която се грижи за детето. Така ще сме сигурни, че парите се използват по предназначение и че детето действително посещава образователна или социална услуга. Това би направило избора на родителите много по-свободен и справедлив.

– В кои райони проблемът с местата остава най-сериозен?

– Това са четири района – „Витоша“, „Лозенец“, „Триадица“ и „Студентски“. Добрата новина е, че миналата година проблемните райони бяха седем, а сега са четири.

В „Студентски“, „Витоша“ и „Триадица“ вече се изграждат нови детски градини по Плана за възстановяване и устойчивост. Използваме и общинско финансиране, както и средства, които държавата отпусна специално за изграждане на образователна инфраструктура в големите градове.

Тези средства не са достатъчни, за да решат проблема изцяло, но позволяват проектите да продължат и да не бъдат замразени.

– А защо „Лозенец“ остава толкова труден район?

– Защото там просто няма терени. Липсват свободни площи както за детски градини, така и за училища.

Затова търсим алтернативни решения. Предложили сме промени в нормативната уредба, които да позволят повече групи в сгради със смесено предназначение. В момента ограничението е до две групи с до 20 деца. Това прави подобни проекти финансово неефективни и за бизнеса, и за общината.

А когато говорим за нови комплекси със стотици апартаменти, е очевидно, че подобно ограничение не отговаря на реалните нужди на хората.

– В същото време, в „Люлин“ няма недостиг. Каква е причината?

– „Люлин“ е единственият район, в който нямаме недостиг дори в яслените групи. Причината е, че в миналото там са били изградени много детски градини.

Днес предизвикателството е различно. Част от тези градини започват да разполагат със свободен капацитет заради демографските процеси. Според мен там работят отлични екипи и родителите трябва да знаят това. Има прекрасни условия, богати програми, разнообразни инициативи и високо качество на грижата. В известен смисъл трябва да започнем да разказваме повече за добрите примери, защото те също съществуват, а не само за проблемите.

– Кое е по-голямото предизвикателство днес – липсата на места или на кадри?

– Все повече се убеждавам, че е липсата на кадри. Двете числа, които постоянно повтаряме, са 298 места недостиг в първа група и 5487 места недостиг в яслените групи. Те показват къде е проблемът.

Но дори да построим всички необходими сгради, пак ще се изправим пред въпроса кой ще работи в тях. Именно затова все по-често казвам, че най-големият проблем вече не са сградите, а хората.

– Често говорите за недостига на медицински сестри. Колко сериозен е той?

– Изключително сериозен. В София не достигат над 230 медицински сестри за яслените групи. Още по-тревожно е, че половината от работещите в момента са над 62-годишна възраст. Имаме и над 100 медицински сестри, които са над 70 години. Само тези колеги да решат да се пенсионират, това означава около 100 яслени групи по-малко и приблизително 2200 деца без място. Това е огромен риск за системата и именно затова настояваме за реформи.

– Какви реформи са необходими?

– Предлагаме в яслените групи да могат да работят и педагози, които са преминали специализирано обучение по здравни грижи и първа помощ.

Тук е важно да подчертая, че не говорим за бебета. В София към септември има едва пет записани деца под една година. Говорим основно за деца над една и над две години. Те имат нужда не само от грижа, но и от педагогическа подкрепа, от развитие чрез игра, от работа върху комуникацията и социалните умения.

В момента губим ценно време за деца, които имат нужда от допълнителна подкрепа. Често започваме да работим с тях едва след навършване на три години, а това забавя развитието им.

– Втората година майчинство използва ли се по-малко отпреди?

– Данните показват точно това. Недостигът е най-голям при децата между две и три години. Все повече родители се връщат по-рано на работа и търсят място за детето си. Част от тях използват периода за адаптация към ясла, но тенденцията е ясна – необходимостта от ранна детска грижа нараства.

– Да поговорим за педагозите. Миналата година пилотно заработи програмата „Учим се заедно“. Споделете колко студенти се включиха?

– Миналата година кандидатстваха над 220 студенти. Повече от 80 влязоха в детските градини по Програмата, а около 50 останаха на постоянна работа след нейния край.

За нас това е изключително добър резултат. Целта е младите хора да се срещнат с реалната практика още по време на обучението си и да разберат дали професията е тяхното призвание.

Тази година сме изпратили покани до всички педагогически факултети в страната. Надяваме се интересът да бъде още по-голям.

– А какви са очакванията за програмата „Лятна грижа“?

– Тази година ще участват 17 училища и над 1500 деца. Миналогодишният пилотен проект показа, че родителите имат нужда от подобна подкрепа. Дългата лятна ваканция е сериозно предизвикателство за работещите семейства.

Програмата включва спортни дейности, културни събития, кино, посещения на планината и различни образователни инициативи.

Целта е децата да прекарват времето си смислено и безопасно, а родителите да могат спокойно да работят.

– Една от най-коментираните теми напоследък е проектът за т.нар. кухни майки. Защо общината иска да въведе този модел?

– Причината е много проста – липсват готвачи. И тук вече проблемът е свързан със заплащането.

Все повече детски градини трудно намират хора за кухненските си блокове. Част от тях преминават към кетъринг, което невинаги гарантира необходимия контрол върху качеството.

Нашата идея е различна. Не говорим за една кухня, която да храни цяла София. Говорим за няколко модерни кухни, които да обслужват групи детски градини в определени райони. Храната ще бъде приготвяна централизирано, ще пристига топла и ще се разпределя на място. Така ще можем да контролираме по-добре качеството на продуктите, условията на приготвяне и хранителната стойност на менюто.

– Какво ще се промени за децата и родителите?

– Менютата ще бъдат изготвяни с участието на диетолози и нутриционисти. Ще можем да следим не само какво се предлага в рамките на един ден, но и баланса на храненето през цялата седмица.

Освен това ще можем да осигурим специални режими за деца с алергии, непоносимости или хронични заболявания. В момента много родители са принудени сами да търсят решения – да носят храна или да взимат децата си по обяд.

Целта е тези неудобства постепенно да отпаднат и всяко дете да получава подходяща и качествена храна в детската градина.

– Кога София може да достигне до нулев недостиг на места?

– Ако успеем да реализираме промените, които предлагаме в строителството, в кадровото обезпечаване на яслите и в модела на компенсациите, смятаме, че още в рамките на този мандат можем да бъдем много близо до нулев недостиг.

Но за да се случи това, трябва да гледаме на проблема цялостно. Не е достатъчно само да строим нови сгради. Трябват хора, трябват работещи механизми за подкрепа на родителите и трябва да планираме развитието на града според реалните демографски процеси. Само тогава ще можем да кажем, че всяко дете има реален шанс за достъп до качествена ранна грижа и образование.