Студенти от България, Германия, Франция и Северна Македония участват в програмата за обмен на Френско-германското младежко бюро

Студенти от България, Германия, Франция и Северна Македония участват за трета поредна година в лятното училище „Да преосмислим Европа заедно“. Програмата за обмен традиционно включва учебни посещения в Берлин, Париж, Скопие и София, като тази година има и допълнителна спирка в Солун.

Инициативата е създадена през 2024 г. Финансирана е от Френско-германското младежко бюро (ФГМБ) и подкрепена от посолствата на Франция и Германия в България и Северна Македония. Тя

насърчава диалога между млади лидери

от Хумболтовия университет в Берлин, Нов български университет в София, Кампуса Sciences Po в Дижон, Франция, и Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие. Лятното училище дава възможност на студентите по политология и международни отношения да участват в срещи с държавни служители, депутати, дипломати, експерти от мозъчни тръстове и учени по актуални въпроси, свързани с Европа и Балканите.

Сред участниците в тазгодишното издание от българска страна е Николай Марков, второкурсник в специалност „Политически науки“ в Нов български университет. Предварителната програма му харесва и решава да се включи в Лятното училище.

„Целта беше подобряване на отношенията на нашите две държави – Северна Македония и България. Програмата дава възможност и за запознанство между млади хора. Като човек, живял в чужбина 13 години, обичам да се запознавам с хора. А по време на Лятното училище мога да си говоря с хора от Франция, Германия и Северна Македония. Беше ми интересно от тяхна страна как изглежда историята на македонците, особено във Франция и Германия“, споделя Николай.

Първата спирка на студентите е в Скопие.

Николай споделя, че няма проблеми да се разбира с хората. „Говорех на български, те ми отговаряха на македонски и се разбирахме. Всички в Северна Македония, като чуят, че съм от България, казваха, че това е най-хубавата държава, а София е любимият им град“, разказва младежът.

В програмата е включено посещение на Юридическия факултет, където студентите слушат лекции за историята между България и Северна Македония. Участват и в дискусии. Любопитна за Николай е ролевата игра, в която на представителите на Франция и Германия е възложено да влязат в ролята на фасилитатори, а преговарящи са студентите от България и Северна Македония. Уловката е, че българите влизат в ролята на македонски преговарящи, а македонците – на български преговарящи.

„Студенти се правехме на политици и се опитвахме да оправим споразуменията между Северна Македония и България. Трябваше да пренебрегнем егото си, за да постигнем консенсус. И всяка група успя“, разказва той. По думите му обаче е трудно между двете държави да има действено споразумение, защото се карат за идентични неща.

В Скопие провеждат и среща с президента на Северна Македония Гордана Силяновска. Срещат се и с посланиците на България, Франция и ФРГ в Скопие, както и с посланика на Европейския съюз.

„Научихме информация, която би могла да помогне на двете държави горе-долу да се намери консенсусът, който търсят. Хората бяха много доволни да видят млади хора, които са проактивни“, отбелязва второкурсникът.

В България са посрещнати в Президентството от секретаря по външна политика на държавния глава Илияна Йотова – Меглена Плугчиева.

Там участниците в Летния университет получават отговори на въпросите си по темите, които ги вълнуват. „Чужденците се запознаха с нашата страна на историята и видяха, че има разлика между нашето мислене и това в Северна Македония“, посочва Николай. Според него двете държави имат различни приоритети. В България искаме прогрес вътре в държавата, докато в Северна Македония се стремят към Европейския съюз, Шенген и Еврозоната.

След Президентството екипът посещава Френския институт, където обсъждат историята на Преспанския договор. Гостуват и на посолството на ФРГ, където провеждат дискусия с шарже д’афер на Германия и посланичката на Франция в София, които отговарят на въпросите на младежите. Те се интересуват от теми като Европейския съюз, какви решения могат да се предприемат относно България и Северна Македония.

На втория ден гостуват в Нов български университет. Там фокусът е върху Европейския съюз, българския прогрес в Общността и какво означава членството ни в ЕС за младите, като граждани на Европа.

На третия ден имат и лекция за българските евреи по време на Втората световна война и как са се стекли обстоятелствата след нея.

„Надявам се младите хора в България да осъзнаят какво могат да получат от връзките с другите нации и като европейски гражданин“, казва още Николай.

След това Лятното училище се насочва към новата спирка – Солун, Гърция.

„Планирахме да добавяме всяка година нови моменти и елементи в програмата. Още миналата година решихме да разширим т. нар. балкански етап на пътуващото лятно училище и бяхме в Прищина, Косово, където ни посрещна тогавашният министър-председател Албин Курти. Този път решихме да организираме екскурзия до страна, която е важна част от цялостната тема на летния курс по отношение на помирението, политиката на паметта и присъединяването към ЕС. Три елемента са взаимосвързани не само между Северна Македония и България. Гърция е почти в еднаква степен ангажирана с тези теми“, обяснява проф. д-р Иван Дамяновски от Департамента по политически науки, медии и комуникации към Юридическия факултет в Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие.

Посещението в Солун включва спирка в Тракийския университет „Демокрит“, където учениците посещават лекция на професор, участвал в преговорите за Преспанското споразумение. Той споделя как процесите на помирение могат да бъдат успешни и колко време отнема тяхното осъществяване.

Организаторите решават да разширят фокуса на летния курс към незасегната досега тема, която обаче интересува студентите.

„Включваме и темата за политиките за младежта, трансграничното сътрудничество в областта на младежта и как подобни проекти и инициативи допринасят за общата идея за помирение между обществата и нациите“, обяснява проф. Дамяновски.

Студентите участват в лекция и дебат с младежки активисти от Солун.

Тяхната организация Infinity Greece е ангажирана в трансграничното сътрудничество между Гърция с България и Северна Македония на младежко ниво.

„Удовлетворени сме, че стигнахме до третото издание на летния курс. Искахме да запазим същността на програмата, но също така всяка година тя да включва малка иновация, да има допълнителна тема. Вярвам, че концепцията е добра и че дългосрочната перспектива е важна част от проекта. Истинският му смисъл е да успеем да изградим нещо стабилно, да създадем общност от бивши участници и да работим в дългосрочен план. Затова ще се опитаме да намерим финансиране за още едно издание“, сподели Лукаш Мачек, директор на кампуса в Дижон на Института за политически науки в Париж.

Той допълва, че и за бъдещото издание ще се придържат към основната схема: четири университета, четири държави, три пътувания – едно на Балканите, включващо Скопие и София, евентуално още една дестинация, а след това във Франция и в Германия.

„Важно е да запазим тази основна структура, но също така и да отворим проекта към други теми, други въпроси, други региони или държави. Ще видим какво ще измислим за следващата година“, посочва Мачек.

Той допълва, че често дава проекта за пример за дейността на кампуса в Дижон. По думите му той е свързан с ученето, но дава и възможност младите хора да се срещнат и да работят заедно. Не само да дискутират, но и да постигнат разбиране по въпросите, които са изучавали и обсъждали през лятното училище.

Д-р Петя Георгиева от Департамента по политически науки в Нов български университет отбелязва, че инициативата привлича интереса на институции от изпълнителната власт. Разказа, че по време на срещата в Президентството Меглена Плугчиева предлага да се направи студентска конференция, която да включи младежи от Северна Македония и България.

„Целта на форума ще бъде те да дебатират и да излязат с конкретни предложения към парламентите и правителствата на двете държави как да се преодолее състоянието на блокиране на отношенията“, посочва д-р Георгиева.

Преподавателят в НБУ споделя, че сътрудничеството между младежите продължава и отвъд програмата. Студентите от Нов български университет и от Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие от второто издание на Летния университет подемат инициатива за създаване на клубове, докато са в Дижон миналата година.

През ноември 2025 г. в Нов български университет участници в програмата създават студентски клуб за междукултурен диалог.

Наскоро подобен клуб е създаден и в Скопие. „През май представител на клуба от НБУ отиде до Скопие, където бяха проведени разговори и дискусии. Получава се хубава синергия. Радваме се, когато видим резултатите. Бих окуражила колеги от други университети в България, ако имат интерес, да лансират подобно сътрудничество със Северна Македония“, казва д-р Георгиева. По думите ѝ създаването на други подобни платформи за срещи на младите хора и за обмен на идеи ще помогне за изграждането повече мостове и по-ясно дефиниране на позициите.