В коридорите на Ректората на Софийския университет„Св. Климент Охридски“ се чуват разговори на български с различни акценти. Румънци говорят помежду си на български, украинци обсъждат граматически правила, а студенти от Италия, Португалия, Франция и Япония правят първите си опити да използват новите думи извън учебната зала.
Именно това е една от най-големите цели на 63-тия летен семинар по български език и култура на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – да използват времето си в България пълноценно и да упражняват езика във всеки момент, опознавайки културата и историята ни не през учебника, а през своите очи и чрез личния си опит. Заниманията в Летния семинар започнаха и ще продължат до 31 юли.
Летният семинар по български език и култура на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е
едно от най-утвърдените международни образователни събития, насочено към студенти, преподаватели, преводачи и изследователи от цял свят,
които изучават български език или проявяват професионален интерес към българистиката.
Семинарът съчетава интензивно езиково обучение, културно-исторически лекции, тематични работилници и богата съпътстваща програма, която представя съвременната и традиционната българска култура. Участниците имат възможност да се потопят в живата среда на езика, да работят с водещи преподаватели и да изградят международни академични контакти.
В тазгодишното издание на семинара участват 86 обучаеми от 29 държави. Сред тях има бъдещи филолози, преводачи, преподаватели, изследователи, както и хора с български корени, които искат да опознаят езика на своите предци. Други пък за първи път се срещат с кирилицата.
„Имаме участници, които вече говорят български почти като роден език, но и такива, които никога не са чували българска реч, преди да дойдат тук“, разказва директорът на Летния семинар и преподавател към катедра „Български език“ доц. д-р Атанас Атанасов.
Затова обучаемите са разпределени в шест групи според нивото на владеене на български език – от напълно начинаещи до такива на ниво С2.
Доц. Атанасов разказва, че
най-многобройна тази година е групата на участниците от Украйна.
В настоящото издание на семинара те са 12. Разбираемо, преобладават участници от Европа, но също така има от САЩ и Азия.
Обучението обаче далеч не се изчерпва с часовете по практически български език. Всяка сутрин участниците работят в своите групи, а следобед ги очакват лекции по езикознание, литература, превод и култура. Предвидена е и богата програма с литературни разходки, музейни посещения, срещи със съвременни български писатели и интересни работилници.
гл. ас. д-р Катрин Костова
„Стремим се не само да преподаваме езика, а чрез всичко, което е част от българската култура, да достигнем до обучаемите“, казва гл. ас. д-р Катрин Костова от катедра „Български език като чужд“, която преподава в групата на обучаемите с ниво между B1 и B2.
Според нея най-важното е участниците да почувстват езика в неговата естествена среда – по улиците на София, в музеите, в разговорите и срещите с българските автори.
Сред най-вълнуващите моменти за чуждестранните студенти са именно срещите със съвременни писатели.
Тази година те разговарят с Георги Господинов и Тони Николов, а много от тях вече са прочели техни произведения – на родния си език или направо на български. В края на семинара всеки участник получава не само сертификат, но и книги от съвременната българска литература и класически произведения, с които да продължи своето пътешествие към езика и след напускането на България.
Преподавателите признават, че не съществува универсален отговор на въпроса за кого българският език е най-труден.
Славянските езици дават известно предимство в началото, но сложната българска глаголна система изравнява предизвикателствата. От друга страна, участници, които вече владеят няколко чужди езика, често напредват по-бързо благодарение на натрупания си опит в изучаването им.
В края на трите седмици всички полагат финален тест, който показва колко голям е напредъкът им. „Разликите между входното и изходното ниво са доста сериозни“, отбелязва доц. Атанасов.
Напълно разбираемо, напредък има при всички обучаеми. За някои той може да се измери в умението свободно да се представиш на български език, а за други – да се отпуснат да разговарят с българи на улицата или в магазина.
Не по-малко важна част от програмата е опознаването на България извън учебната аудитория.
Освен разходки из центъра на София участниците посещават музеи и културни забележителности. Тази година имат възможност да изкачат и Витоша, както и да направят еднодневна екскурзия до Банско.
„Когато ги водим на обиколка из София, за мен винаги е много емоционално. Ние, като жители на този град, често не забелязваме това, което той ни предлага. А при тях още щом излезем от подлеза на Софийския университет и тръгнем по жълтите павета, виждам как лицата им се променят. Започват с любопитство да оглеждат всичко около себе си и да откриват онези малки неща, които ги впечатляват“, разказва гл. ас. Катрин Костова.
Споделя още, че беседите винаги се радват на голям интерес. „Силно впечатление им направи и обиколката на сградата на Ректората и неговата история“, допълва тя. Спомня си, че миналата година заниманията са се провеждали в 137. Кабинет, или т.нар. Ректорския кабинет. „Усещането да работиш там е различно – както за тях, така и за нас. Чувстваш се специален“, посочва Костова.
За краткия период, докато са в България,
участниците в Лятната академия имат възможност да присъстват и на традиционна българска вечер с българска кухня.
Включват се и в много интересни практически работилници. Сред тях е „Песенният фолклор на България“ с ръководител д-р Ваня Монева и екип от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Те представят красиви песни от различните етнографски области на България. „Курсистите изпяха песента „Боряно, Борянке“ и за първи път танцуваха право хоро“, посочва Костова.
В тазгодишното издание за втори път ще се проведе и работилницата „Фолклорна магия. Езикът на българския танц“ с Николай Несторов – хореограф и главен художествен ръководител на Ансамбъл „София – 6“.
Участниците имат възможността да бъдат част и от езикови работилници със занимателни игри и любопитни въпроси.
„Аз-буки“ разговаря и с един от тазгодишните участници в семинара – Стефан Немет, учител по история в сръбско училище в Унгария. Учи специалността „Балканистика“ с разширено изучаване на български език в Университета в Сегед в Унгария.
Стефан Немет
„България е първата страна, която посетих сам, без родителите или учителите си“, разказва 26-годишният Стефан Немет. През последните шест години е идвал много пъти в страната ни. За втори път е част от Летния семинар на Софийския университет, като е бил участник и в Международния семинар по български език и култура на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Немет говори свободно на български език и наистина харесва страната ни. А на въпроса кое най-много обича в нея, той отговаря с усмивка: „Шкембе чорба, шопска салата, ракия!“. Но извън шегата признава, че е впечатлен от историята на България и иска да научи колкото се може повече.
„Тази година на семинара сме трима студенти от Унгария и помежду си се опитваме да си говорим само на български“, казва Стефан Немет. Признава, че езикът ни е труден за изучаване, но за него е една идея по-лесно, защото владее отлично сръбски. „Нямам проблем с думите, но с граматиката – да. Там има много различия в двата езика“, посочва той. Едно е сигурно обаче – трудностите няма да го уплашат и той със сигурност отново ще се върне в България.
„След края на Летния семинар искам обучаемите да си тръгнат с обич към преживяното, към езика, към народа, към литературата и културата. Просто с обич към българското“, завършва разказа си и гл. ас. Костова.
Министър Георги Вълчев на тържеството в Софийския университет: „Пазете университета. Бъдете стражи на словото и езика ни“
МОН дава начало на конкурса „Млади таланти“
МОН и работодателите обсъждат бъдещето на дуалното обучение
Предложение: „Добродетели и религии“ ще се изучава от учебната 2028/2029 г.
