
*Борислава БОРИСОВА
Възможно ли е словото да бъде докоснато, усетено като обем и изваяно от пръст?
В тишината на своето ателие троянската керамичка Евгения Георгиева дава категоричен отговор на този въпрос. За нея свещената глаголица – първата славянска писмена система, сътворена от светите братя Кирил и Методий – не е просто графичен знак върху пергамент или застинал музеен експонат. В нейните ръце буквите оживяват като монументални пластични обеми, като триизмерни енергийни матрици и молитвени съдове за съхранение на българския духовен код.
Всяка нейна амфора, ритон или делва носят усещането за археологически артефакт и свещена реликва.
По повърхността на съдовете авторката не просто изписва, а скулптурира глаголическите букви, превръщайки ги в пространствени послания, в които формата и идеята се сливат в неделимо единство. Така керамиката надраства традиционното си битово предназначение и се превръща в дълбока знакова философия, в която словото зазвучава на универсалния език на изкуството.
В епохата на забързан ритъм и дигитална преходност изкуството на троянската керамичка Евгения Георгиева ни връща към сакралните корени на българския дух и писменост.
Завършила първия випуск на Училището по приложни изкуства в Троян и преминала през десетилетия житейски и естетически натрупвания, днес тя превръща керамиката от утилитарен занаят в дълбока знакова философия.
След близо 30-годишно прекъсване нейното триумфално завръщане към глината се превръща в творческо озарение. Георгиева избира труден и почти първичен път – съдовете ѝ се градят с голи ръце от шамотна глина, без помощта на грънчарско колело, приглаждани единствено с речно камъче, напомняйки за праисторически култови артефакти и реликви. Върху тези амфори, делви и ритони авторката вплита най-чистия код на българската памет – глаголическите знаци и древните символи.
Наред с глаголическите знаци, Евгения Георгиева вгражда и сакралните знаци – прабългарския „Знак на рода Дуло“ (връзката с Бога, Слънцето и Природата, както и защитата на дома и крепостта), шевицата „Елбетица“, както и „Канатица – Криле“ (символ на съюза между мъжкото и женското начало и пазител на рода).
Всички тези знакови послания оживяват в концептуални цикли като „Сътворяването на света“, „Любов, вяра, мъдрост“, „Раждащата богиня“, „Полет“ и „Гиздава мома“.
Съдовете на Евгения Георгиева – част от които вече са в музея на Бачковския манастир и в престижни галерии, доказват, че словото може да бъде изваяно от пръст, вода и огън, за да пребъде като вечен мост между прародината и съвременната българска духовност.
За да вдъхне автентичен дух на своите съдове, Евгения се връща хилядолетия назад – към епохата преди откриването на грънчарското колело. Авторката работи с едра шамотна глина, като изгражда формите пласт по пласт единствено с пръстите си. Умишлено избягва студената симетрия, оставяйки стените на съда да трептят с органичния пулс на материята.
Евгения полира повърхността с гладко речно камъче. Този древен способ запечатва порите на глината и ѝ придава матов блясък, характерен за праисторическата керамика.
Цветовете на творбите ѝ преливат във вечните тонове на пръстта, водата, въздуха и огъня – охра, графит, пепел, топла теракота и небесно синьо.
Зад всичко това стои необикновената съдба на една силна жена.
Евгения е родена в Троян и носи балканджийския дух, но не произхожда от занаятчийски или художнически род.
Като дете, тя е далеч от четките и боите – истинската ѝ страст са спортът и динамиката на движението.
През 1975 г. обаче съдбата се намесва. Керамичното училище в Троян е преобразувано в Средно художествено училище за приложни изкуства (днес НУПИ „Проф. Венко Колев“). Водена от чисто юношеско любопитство, тя кандидатства и е приета в историческия първи випуск на училището. Това събужда у нея амбицията и разбирането, че керамиката изисква желязна воля и характер. С огромно вълнение и днес си спомня за своите големи учители – Цветан Панчовски по рисуване, Мишо Михайлов и Елена Понева по керамика, чиито ръце и уроци оформят естетическия ѝ поглед към света.
През 80-те години на XX век Евгения Георгиева прави първите си сериозни професионални крачки като моделиер в прочутия керамичен завод „Изкуство“ в Троян. В продължение на едно десетилетие създава мащабни шамотни форми, декоративни преградни решетки, фасадни пана и саксии за интериорите и екстериорите на хотели, ресторанти и паркове в цяла България. Проектира авторски съдове, рисувани с четка, и участва във всички общи художествени изложби.
След настъпването на демократичните промени житейските обстоятелства я принуждават да направи рязък завой. За 30 години тя се впуска в сферата на търговията чак до 2023 г. Преломът в живота на авторката настъпва по време на пандемията от COVID-19. В период на страх и преживяна тежка лична душевна травма,
Евгения открива, че спасението е само едно – завръщането към корените.
В този момент ключова роля изиграва срещата ѝ с духовните лица на Троянския ставропигиален манастир „Успение Богородично“. Пръв в нейния възроден талант повярва епископ Сионий (тогавашен игумен на обителта), който ѝ поръчва ръчно изваяни глинени съдове за манастира. Тази духовна благословия премахва всички колебания и Евгения намира смелост да изрече на глас: „Ето ме, тук съм!“.
От този миг нататък признанията следват едно след друго: първа награда на конкурса „Троянски майстор“ (май 2024 г.), изложбата „Завръщане“ в Орешак (2025 г.): зала „Портата“ на Националното изложение на занаятите и изкуствата се оказва тясна за стотиците възхитени ценители.
Участие в проект „Ренесанс“ – когато живописта срещне формата на глината, колективна изложба в София, Галерия nOva art space (ноември 2025 г.).
Експозицията „Знак отъ ръка“ в Ловеч (януари – март 2026 г.): артгалерия „Мостове“ става дом на нейните глаголически пластики за повече от два месеца.
Евгения Георгиева получава престижна покана за тримесечна творческа обмяна на опит в Китай.
Нейното име е редом до големите в съвременното българско изкуство, сред които са живописците Петър Мичев (Педро) и Цветомир Асенов и нейният ментор – скулпторът Александър Пройнов-Апер, който споделя: „В творбите на Евгения откриваме букви, символи, различни форми, които ни препращат към нашата история – към траките, към Първото и Второто българско царство, усещаме и полъх от древния Изток. Спомените ми за чудесата, на които бях свидетел, когато тя сама откриваше нови светове, са истински вдъхновяващи“.
Кметът на Троян Донка Михайлова допълва: „Завръщането на Евгения Георгиева ме докосна с дълбоката си философия, със специфичната техника и с огромната любов към изкуството“.
„Щастлива съм, когато държа глината в ръцете си, усещам нейната топлина и се потапям в магията на сътворяването. Аз създавам, не руша, и това ме прави щастлива и свободна“, споделя с усмивка Евгения.
Предстои ѝ ново признание – на 4 септември т.г. от 18 ч. в артгалерия „33“ във Варна се открива поредната ѝ самостоятелна изложба, озаглавена „Кодова памет“.
Глаголическият код и свещената геометрия
В творбите на Евгения Георгиева буквите от първата славянска азбука не са просто двуизмерна декорация, а се превръщат в обемна пластика, натоварена с библейски и екзистенциални послания. Неслучайно и нейните рожби – творбите ѝ, носят имената и символите на глаголицата:
„Добро“ (Ⰴ) – „Добро – творете“ – съдът утвърждава съзиданието и добротворството като единствената спасителна мисия на човека на земята.
„Дзело“ (Ⰷ) – „Мисловността, потенциала“ – символ на интелекта, на заложения от Бога съзидателен заряд и способността на ума да преобразява хаоса в хармония.
„Иже“ (Ⰹ) – „Който, която, което; Съединение, единство, равновесие, хармония“ – пластичен знак за вселенския баланс и сплитането на началата.
„Гервь“ (Ⰼ) – „Жизнена сила, мощ и плодовитост. Живот“ – олицетворение на плодната мощ на земята и непобедимото тържество на живота.
„Онъ“ (Ⱁ) – „Той, като Творецът. Няма начало и край, няма форма. Онъ е самата Любов, Вечността и Свободата“ – най-възвишеният богословски символ, представящ безкрайния Божествен Абсолют.
„Слово“ (Ⱄ) – „Мисълта е енергия, енергията е носител на информация“ – скулптурен химн на изречената и сътворена мисъл.
„Ижица“ (Ⱛ) – „Всичко е в непрекъснато движение“ – знакът на вечната динамика, вселенския кръговрат и непрестанното духовно развитие.
„Червь“ (Ⱍ) – „Красота, красив, прекрасен; природна хармония“ – естетическият печат върху глината, напомнящ за първичното съвършенство на сътворения свят.
„Любов Божия“ – „Стремежът ти към любовта на Твореца“ – молитвено пластично откровение за вечния копнеж на душата към нейния Създател.
„Ять“ (Ⱑ) – „Божествена връзка. Събиране и примиряване на доброто и злото“ – мистичният мост между духа и материята в земния път на човека.
„Йот“ – „Символ на подкрепата на небесата и повишава енергията“ – защитен знак за небесна благословия и духовна опора.
„Юс голям йотиран“ (Ⱔ) – „Повишава творческия потенциал на душата“ – послание за разгръщане на вътрешния потенциал, вдъхновението и творческата смелост.
„Юс голям“ (Ⱘ) – „Духовното и материално единство на хората“ – пластично утвърждаване на солидарността и неразривната връзка между видимия и невидимия свят.
„Живете“ (Ⰶ) – „Да живеете, живейте!“ – могъщ благославящ зов, напомнящ за библейския миг, в който Господ вдъхва живот на шепа пръст.
„Ша“ (Ⱎ) – „Нежна утроба. Женска половина“ – преклонение пред раждащата сила, майчинството и съкровената женска същност.
„Оукъ“ (Ⱆ) – „ДНК структурата“ – тълкувание на знака като първичен духовен и генетичен код на битието, вграден във вечната памет на материята.
„Одъ“ – „Всичко е за добро“ – окончателно духовно успокоение и непоколебима вяра в Божия промисъл.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg











