Науката може да бъде разбираема

С разговор за връзката между науката и образованието, какво стои зад големите открития и какви са предизвикателствата пред българските учени, завърши първият сезон на подкаста за образование „Студио „Аз-буки“.

Финалният епизод бе специален не само защото постави края на сезона, но и защото за първи път бе заснет пред публика.

На сцената се срещнаха трима от лауреатите на Националните награди за наука „Питагор“ за 2025 г. – доц. Мартин Ралчев, проф. Радостина Стоянова и доц. д-р инж. Мария Ивановска.

„Винаги съм се стремяла към науката“, разказва проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към БАН. Категорична е, че независимо колко трудно е било понякога, това, което винаги я е движело напред през всичките тези години, е било любопитството.

„Възможността да докажеш способностите си, да реализираш идеята си и да докажеш на другите това, в което вярваш. Всичко това те задържа в професията“, обяснява тя.

Проф. Стоянова е категорична, че най-големият проблем в науката е налагането на администрация в нея. В работата си тя поставя основата на ново научно направление у нас, свързано с материалите за чисто и достъпно съхранение на енергия. Дейността ѝ е тясно свързана с намирането и прилагането на еквивалент на литиево-йонни батерии. Еквивалентът е намерен и той е натриево-йонните батерии, но все още има много време, докато бъде въведен масово в употреба, поради липсата на система за съхранение на енергия.

„Още като студент втори курс по медицина в университета започнах да се интересувам от имунология. Тогава разбрах, че има много какво да науча“, посочи доц. Мария Ивановска от Медицинския университет – Пловдив. Вярва, че най-удовлетворяващото в работата ѝ е, че

това, което прави днес, има приложимост утре.

Доц. Ивановска е клиничен имунолог, чиито интереси са свързани със стреса, имунната система, психобиотиците и връзката между психика, нервна, ендокринна и имунна система.

„Стресът може да помага на човек да бъде в кондиция, но ако е хроничен и продължава повече от 6 месеца, може да нанесе много вреди на организма“, обяснява тя.

На мнение е, че все още у нас рядко се говори за стреса, хроничната умора и бърнаут например. Но това трябва да се промени и би било добре да започнем да обясняваме на децата още в най-ранна възраст как да се справят със стреса.

„Ако трябва отново да избирам с какво да се занимавам, отново ще избера същото. Науката е инструмент за реализация на мечтите. Тя ни дава възможност да изпълним мечтите си“, обясни доц. Мартин Ралчев от Института по роботика към БАН.

На мнение е, че науката в България трябва да бъде правена в полза на хората. „В работата се стремя да съчетавам фундаменталните изследвания с приложната насоченост. Вярвам, че истинският принос на една научна разработка се измерва с реалното ѝ въздействие, възможността да подобрява процеси, да създава безопасни и ефективни решения“, обяснява той.

Доц. Ралчев работи върху автономни роботизирани системи, мултисензорни платформи, квантова комуникация и решения за критичната инфраструктура.

„Под критична инфраструктура се разбират язовирни стени, виадукти, мостови конструкции, минни галерии. Това са стратегически компоненти и трябва да се направи възможното да се избегнат нежелани разрушителни процеси. Не може да отчитаме всяко вълнение в конструкцията. Един такъв обект не е жив организъм, но с този сензор

локализираме „сърдечния ритъм“ на съоръжението.

Когато има вибрации, пукнатини, когато има някакво несъответствие в конструкцията, всичко това пристига при нас като информация“, обяснява той.

Доц. Ралчев изрази надежда в дългосрочен план държавата да се превърне в техен верен партньор, защото критичната инфраструктура засяга основно сигурността на страната“.

Водещ на специалното издание е авторът и лице на поредицата Венцислав Генков, който направи равносметка на изминалия сезон и благодари на всички гости и зрители, превърнали „Студио „Аз-буки“ в пространство за смислени разговори.

„Днес, 15 епизода по-късно, завършваме сезона с разговор за науката. Но не за науката като сухи формули, трудни термини и публикации. А за науката като любопитство, труд, съмнение, постоянство и смелост да търсиш отговори там, където още няма готови решения“, посочи Генков.

С този епизод „Студио „Аз-буки“ постави финала на своя първи сезон. В рамките на 15 епизода подкастът срещна аудиторията с Гергана Стоянова, проф. Галин Цоков, Emil Spahiyski, психотерапевта Мадлен Алгафари, Красимир Вълчев, Тервел Пулев, проф. Георги Бърдаров, д-р Антони Рангачев, д-р Христина Проданова, проф. Миглена Темелкова, проф. Сергей Игнатов, доц. Радослав Александров, поета и драматург Стефан Цанев, заместник-кмета на София Десислава Желязкова, както и младия олимпиец Борис Донков и неговата преподавателка Василка Йорданова.

Първият сезон доказа, че разговорите за образование и наука могат да бъдат едновременно задълбочени, достъпни и интересни за широката публика. А финалната среща с лауреатите на наградите „Питагор“ беше естествен завършек на една поредица, посветена на знанието, любопитството и хората, които променят света чрез тях.