Нова подкрепа за млади учени и постдокторанти (ОБНОВЕНА)

Държавата ще продължи да подпомага млади учени и постдокторанти чрез стимулиране и насърчаване на научната работа в приоритетни области, като подкрепя кариерното развитие на изследователите в страната. Това предвижда публикуваният за обществено обсъждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Национална програма „Млади учени и постдокторанти 3“.

Основната цел на Програмата

е чрез основни и допълнителни възнаграждения да се привлече, задържи и развие ново поколение висококвалифицирани млади учени и постдокторанти за осигуряване на качествено и устойчиво възпроизводство на научния потенциал за изследователска работа и за реинтеграция и професионална реализация на млади и перспективни научни кадри.

Положителните отзиви от участниците по първите две издания на Програмата потвърждават необходимостта от продължаване на подкрепата за развитие на научна кариера на младите изследователи, се посочва в мотивите към проекта.

Срокът на изпълнение на третото издание на Програмата е от 2027 г. до 2030 г., а предложеният бюджет е 8 000 000 евро, предоставен на два етапа – по 4 млн. евро през 2027 г. и 2029 г.

В проекта е въведен нов механизъм за определянето на организациите бенефициери и разпределението на средствата.

Право на финансиране

имат всички висши училища и научни организации с програмна акредитация за образователната и научна степен „доктор“ от Националната агенция за оценяване и акредитация, подали заявление за участие в рамките на обявената процедура, включващо информация за броя защитили докторанти в периода 2021 – 2025 г., както и броя публикации в базите данни Web of Science и Scopus за същия период и отговарящи на условията за допустимост, с изключение на търговските дружества.

Подадената информация се верифицира от независими експерти, работещи с базите данни, както и от Националния център за информация и документация. За всяка организация се определя комплексен коефициент, формиран от 50 на сто от относителния дял на организацията от общия брой защитили докторанти в редовна и задочна форма на обучение през последните пет години за всички организации и 50 на сто от относителния дял на организацията от общия брой научни публикации, индексирани в базите данни Web of Science и Scopus през последните пет години за всички организации.

Предвид спецификата на художественотворческите висши училища и факта, че техните основни академични резултати се реализират под формата на художественотворчески продукти, а не чрез публикационна активност, при определяне броя на бенефициерите по Програмата за тази група висши училища няма да се прилага показателят „научни публикации“. Вместо него се отчита само броят на успешно защитилите докторанти.

Предвижда се средствата по Програмата да се разпределят между класираните организации пропорционално на стойността на получения комплексен коефициент.

По модул „Млади учени“

назначенията са за минимум 6 месеца. Месечното възнаграждение на новоназначен е 2100 евро с включения разход за осигуровки за сметка на работодател при пълен работен ден от 8 часа. За изпълнение на научноизследователските задачи са допустими разходи до 20% от сумата за възнаграждение, като те не са част от него.

По модул „Постдокторанти“

се изисква минимум 50% от назначените постдокторанти да са външни за организацията бенефициер. В този модул задължително се кандидатства с подаване на проектно предложение, чийто срок за изпълнение е минимум 6 месеца. Месечното възнаграждение за новоназначени в организацията бенефициер постдокторанти е 2900 евро с включения разход за осигуровки за сметка на работодател при пълен работен ден от 8 часа.

При назначаване на постдокторант от друга държава или от друго населено място се отпускат допълнително до 500 евро месечно за квартирни разходи.

В рамките на първото издание на Програмата са стимулирани над 1000 млади учени и над 850 постдокторанти от общо 17 организации бенефициери. Най-голям брой млади учени са подкрепени в БАН – 371, а най-голям брой постдокторанти – в Софийския университет: 281.

По второто издание на Програмата са финансирани близо 1000 млади учени и над 600 постдокторанти от 30 организации.

Държавата продължава и насърчаването на публикационната активност на българските учени с второ издание на НП „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация – 2“.

Проектът предвижда за целта в следващите три години да бъдат отпуснати 9 млн. евро. Една от целите е изследователите от висшите училища и научните организации да бъдат стимулирани да публикуват с по-висок интензитет в издания, които попадат в системата от квартили, а подкрепата за БАН, като водеща научна организация, да бъде насочена към нарастване дела на публикациите в най-авторитетните списания, принадлежащи към първите два квартила – Q1 и Q2, се посочва в мотивите към проекта.

Втората цел е насърчаване на българските учени, висшите училища и научните организации за ускорено реализиране на политиките за отворен достъп до научна информация, което създава условия за сътрудничество и участие в научни мрежи и проекти.

Допустими бенефициери

по Програмата са висшите училища и научните организации в страната с програмна акредитация за образователна и научна степен „доктор“ от Националната агенция по оценяване и акредитация, които разполагат и с профил в Българския портал за отворена наука (BPOS).

По Програмата на изследователи от висшите училища и научните организации ще бъдат предоставяни допълнителни възнаграждения, награди или други финансови стимули за авторство на научни публикации в списания, реферирани или индексирани в световните бази данни Web of Science или Scopus, обвързано със споделяне на научни резултати в Българския портал за отворена наука и в институционални или международни хранилища.

Средствата се разпределят към бенефициерите пропорционално на броя на научните им публикации за предходната година в издания, индексирани в световните бази данни Web of Science и Scopus и попадащи в системата от квартили, като за БАН се премират само публикациите от първите два квартила – Q1 и Q2.

След първото издание на Програмата, изпълнявано от 2021 до 2025 г., се отчита нарастване с 8,16% спрямо 2021 г. на броя научни публикации на българските висши училища и научни организации в списания, реферирани или индексирани в световните бази данни, както и нарастване от 10% на броя научни публикации в отворен достъп.