Тайните на залива Тауклиман

Завършиха подводните археологически проучвания в залива Тауклиман (известен още като Птичия залив), разположен на 6 км от нос Калиакра, осъществени от екип на Националния исторически музей, ръководен от проф. д-р Иван Христов. Проучванията са част от мащабен проект на НИМ, който има за цел създаването на актуализиран каталог на древните пристанища по българското Черноморие.

В околностите на залива са локализирани десетки археологически обекти

с голяма историческа стойност, между които късноантичен некропол и крепост от същия период. Крепостта е изградена в началото на VI век и е просъществувала до началото на VII век. Основната ѝ функция е била да осигурява морски доставки на специална административна област, създадена от император Юстиниан Велики през 536 г. През XVIII век австрийският пътешественик Венцел фон Броняр описва малко, пусто пристанище за лодки, наречено Тауклиман, както и голям сладководен извор.

Най-ранното картографско отбелязване на залива е върху карта на част от европейска Турция

(включително днешна България), датирана между 1825 и 1875 г. Тауклиман присъства и на руска карта от 1828 г. Първите подводни археологически проучвания в района са проведени от Горанка Тончева през 1963 г., а през 2005 г. – от група водолази под ръководството на Асен Салкин.

По време на проучванията е изпробвана нова подводна фотографска апаратура на Музея,

както и подводни скутери, предназначени за извършване на широкообхватни огледи. Въпреки ограничения бюджет и участието на едва трима водолази и капитан на малък плавателен съд, екипът успя да изследва обширна акватория, разделена на шест зони на дълбочина до 10 метра. В състава му са включени: инструкторът по водолазно дело Красимир Кръстев от Шабла, водолазът Тенчо Тенев от Созопол и фотографът на НИМ Тодор Димитров.

Сред най-ранните открития са каменна котва с два отвора и рибарски тежести, намерени западно от т.нар. остров Русалка. В близост до крепостта са открити фрагменти от ранновизантийски амфори, частично затрупани с пясък – доказателство за товаро-разтоварна дейност.

Сред най-значимите резултати от проучването е

откриването на останки от неизвестен досега западноевропейски дървен ветроходен кораб

от средата или втората половина на XIX век, най-вероятно построен в Англия. Останките са разпръснати в радиус от 60 метра около малък риф. След края на проучванията, координатите на новооткрития кораб бяха предадени на „Гранична полиция“, която следи за охраната на българската морска територия.