Авторският договор и неговите основни особености

В България много хора упражняват творчески професии или създават произведения в рамките на своята работа, които могат да бъдат обект на авторското право — Снимка Pixabay

В България много хора упражняват творчески професии или създават произведения в рамките на своята работа – фотографи, писатели, журналисти, дизайнери, художници, музиканти, програмисти и други. Създадените от тях текстове, изображения, фотографии, музикални произведения, софтуер и други резултати от творческа дейност

могат да бъдат обект на авторското право и да се ползват със законова защита.

На практика обаче не всички автори са достатъчно добре запознати с правата си и с възможностите да защитят своите произведения от неправомерно използване. Често възникват въпроси

дали друго лице може да използва дадено произведение без разрешение,

при какви условия авторът може да предостави права за неговото използване и как следва да бъде определено възнаграждението.

Особено значение има авторският договор, чрез който се уреждат отношенията между автора и лицето, което желае да използва произведението. В него следва ясно да бъдат посочени предоставените права, начинът и срокът на използване, териториалният обхват, размерът на възнаграждението и останалите условия, свързани с използването на произведението.

В настоящата статия ще разгледаме основните особености на авторското право и авторския договор, възможностите за предоставяне на права на други лица, както и правилата, които се прилагат, когато произведението е създадено при изпълнение на задължения по трудово правоотношение.

За да бъдат защитени интересите в подобни ситуации,

следва да има сключен или да се сключи по най-бързия начин „Авторският договор“.

Това реално е договорът, с който се урежда използването на произведението. По своята правна същност авторският договор прилича на познатите в практиката граждански договори. Това означава, че авторският договор имат елементи, присъщи на договор за изработка, за наем, договор за продажба и други подобни. Особеното тук е, че чрез авторски договор, авторът поема ангажименти да отстъпи определено право на другото лице (ползвателя).

Ако в договора не е уговорен срок, се смята, че правото да се използва произведението, е отстъпено за три години,

а за произведения на архитектурата – пет години. Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години.

Договорът поражда задължения както за едната, така и за другата страна.

Една от важните точки, които следва да се договорят, е заплащането.

То обикновено се определя като процент от печалбата от използването на произведението, а също така е възможно и едно заплащане под формата на хонорар например. Всичко зависи от това как страните искат да уговорят тази важна подробност.

По груба статистика около една четвърт от творческите произведения се създават не от творци на свободна практика, а от работници и служители, назначени на трудов договор. Този факт реално поставя въпросът какво се случва с правата на произведението, когато то е създадено в рамките на трудовото правоотношение. Например, ако някой е назначен като фотограф за някое издание, кой държи авторските права върху снимките, които са направени в работно време за изпълнение на трудовите взаимоотношения?

Законът дава отговор на този въпрос.

Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.

Важно е да се отбележи, че тук става въпрос само за случаите на създаване на компютърна програма в рамките на трудово правоотношение. Когато става дума за друг вид произведение, нещата стоят по друг начин, а именно, че авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в закон не е предвидено друго.