Българска енергия блика в Саарбрюкен

Българското училище „Васил Левски“ в Саарбрюкен отбелязва тържествено на 20 септември 2026 г. петнадесет години от създаването си. Ден по-рано учители, ученици и родители дават символично начало на празника, като се събират, за да си припомнят изминатия път, около посадения от тях преди пет години планински ясен в центъра на германския град – символ на корените, които училището пуска в обществото на Саарланд.

Основното тържество на следващия ден съчетава историята на училището с един от най-важните моменти в родната история – обявяването на независимостта на България през 1908 г. За празника сънародниците ни очакват зам.-министъра на образованието и науката д-р Таня Панчева, представители на Генералното консулствгодишнио на България във Франкфурт, на образователното министерство на Саарланд и други. Директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова също е потвърдила участието си в тържеството.

Българското училище „Васил Левски“ започва дейността си преди 15 години само с пет деца в една стая, а днес обединява около 150 ученици в Саарбрюкен и филиалите в Кайзерслаутерн и Хомбург. През изминалата учебна година за първи път изпраща едновременно девет зрелостници.

Пред гостите на тържеството ще бъде представен създаденият от ученици и преподаватели документален филм за княз Александър Батенберг по Националната програма на МОН „Неразказаните истории на българите“. Изборът не е случаен — прожекцията е част и от отбелязването на Деня на Съединението на България.

В програмата са включени и аудиовизуални материали, изработени от възпитаниците на училището в часовете по история и география на България, както и фолклорен танц с участници от различни класове.

„Просто искаме да покажем, че това е най-важният и най-сигурният начин да останем българи“, споделя пред „Аз-буки“ основателят и ръководител на училището Евелина Аврамова-Ганева.

От пет деца до три образователни средища

Историята започва през 2011 г., когато Евелина Аврамова подготвя проект за български образователен център в Саарбрюкен. Тогава тя успява да убеди Маргот Бер – основател и председател по това време на германско-българското дружество „Приятели на България“, да помогне за намирането на помещение, където да започнат занятията. Уговорката е то да бъде използвано безплатно три месеца. Ако проектът покаже, че има бъдеще, Дружеството ще застане зад него.

В началото учениците са едва пет, като две от децата са на самата Евелина. Само за два месеца обаче броят им нараства на 11. Четири години след появата на училището е разкрит филиалът в Кайзерслаутерн, а през учебната 2023/2024 г. врати отваря и този в Хомбург.

Днес в двата филиала се обучават приблизително по 25 деца, а малко над 100 посещават занятията в Саарбрюкен. В трите средища има деца от 4-годишна възраст до дванадесетокласници.

Училището е единственият български образователен център в най-малката германска провинция Саарланд, като чрез филиала си в Кайзерслаутерн достига и до семейства от съседната Райнланд-Пфалц.

Около 15 ученици, за които нито една от трите локации не е достъпна, пък се обучават дистанционно. Така в училището успяват да задържат и деца, които са започнали обучението си присъствено, но впоследствие са се преместили в друг район на Германия.

Първи бал за девет зрелостници

Едно от най-значимите постижения в навечерието на юбилея е първият общ випуск от деветима дванадесетокласници. За тях училището организира и първия си абитуриентски бал. Деветимата полагат изпит към Департамента за езиково обучение на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за удостоверяване владеенето на български език и всички го издържат успешно.

Резултатът е особено важен, защото едно от най-големите предизвикателства пред българските училища зад граница е задържането на по-големите ученици.

„Безспорно е много трудно. Въпрос е на много такт, умения и вътрешна убеденост, която се опитваме да предадем и на децата, и на родителите“, казва Евелина Аврамова-Ганева.

По думите ѝ именно родителите са основният двигател, благодарение на който децата успяват да извървят целия път до XII клас. Те са хората, които ги записват, водят ги всяка седмица и ги подкрепят в моментите, когато натоварването ги кара да се откажат.

Полученият сертификат дава възможност на зрелостниците да продължат образованието си в България. Училището вече има свои възпитаници в Софийския и Пловдивския университет.

Но смисълът от наученото невинаги се измерва само с изпити и дипломи. Евелина Аврамова пази картички от свои бивши ученици. Наскоро получава една от Париж. Българският език на момичето не е съвършен и в написаното има грешки, но посланието започва с думите: „Мила Ева, благодаря ти за всичко“. „Ето такива моменти са вдъхновяващи“, казва неговата бивша учителка.

Сред първите възпитаници, положили изпита за владеене на български език, е и млада жена, която днес работи в германска медия. В професионалната си дейност тя търси и популяризира всяка новина, свързана с България.

„И това за мен е постижение. Някои от децата ще се върнат да учат в България, а други ще открият в своята работа възможност да прокарат българската нишка“, отбелязва Аврамова-Ганева.

Повече от училище

През годините „Васил Левски“ се превръща не само в място за изучаване на езика, историята и географията на България, но и в притегателен център за общността от сънародници в региона. Една от мисиите му е да събира българите, които имат потребност да общуват помежду си, да създават приятелства и да не се чувстват сами и откъснати от родината.

„Българите в чужбина често са откъснати един от друг. Всеки идва с определена цел, намерения и очаквания, не всички от които се сбъдват. Понякога имат нужда от общуване, за да могат да продължат напред“, посочва ръководителката на училището.

Особено важна роля за създаването на общността имат празниците. Те дават възможност на родителите да видят, че децата не просто изучават граматика и литература, а опознават българската култура и традиции.

Учениците участват в театрални занимания, работилници по приложни изкуства, рисуване и иконография. Изработват мартеници, сурвачки и предмети, свързани с българските празнични обичаи. Подготвят творби за конкурсите на Изпълнителната агенция за българите в чужбина и за други инициативи.

Сред най-обичаните занимания са фолклорните танци. С тях започват или завършват почти всички тържества, а накрая към хорото се присъединяват родители и учители.

„Тогава бликва българската енергия на хората, които живеят зад граница“, казва Евелина Аврамова-Ганева.

Училище без готова матрица

В десетчленния педагогически екип на училището работят седем преподаватели в Саарбрюкен, двама в Кайзерслаутерн и един в Хомбург. Учителят по история пътува и преподава и в трите средища.

Работата в българско училище зад граница изисква много по-голяма гъвкавост от обичайната. Във филиалите, а понякога и в Саарбрюкен, се създават смесени класове. Съставът им се определя не само според възрастта, но и според нивото на владеене на езика, семейните обстоятелства и възможността братя и сестри да посещават занятията в близки часове.

Затова разпределението трябва да се изработва наново всяка година. В същото време, преподавателите са длъжни да покрият определения от МОН хорариум и учебния материал по български език и литература, история и география на България.

„Българското училище в чужбина е много интересна симбиоза от всичко, което познаваме като образователни методи. Има рамка, но сме принудени непрекъснато да я разчупваме“, обяснява ръководителят на школото.

Допълнително предизвикателство е фактът, че преобладаващата част от учениците в Саарбрюкен са от смесени семейства. В един клас могат да се срещнат деца, които наскоро са дошли от България и владеят отлично езика, и техни връстници, в чиито домове се общува почти изцяло на немски.

За тях решаваща се оказва индивидуалната работа на учителя – допълнително обяснение в междучасието, подходяща книга, сайт, подкаст, филм или музика, които могат да събудят интереса им и да ги приобщят към останалите.

„Учебници, помагала и програми има. Но най-важният фактор за успеха на тези деца остава работата на преподавателя“, категорична е Евелина Аврамова-Ганева.

Квалифицирани учители без признат стаж

И 15 години след създаването на училището един от най-тежките проблеми остава задържането на квалифицираните преподаватели.

Когато е необходимо, учителите преминават допълнителните квалификационни курсове, предлагани от МОН. Но трудът им се заплаща на хонорарен принцип, а часовете в българското училище не им носят професионален стаж.

Така, въпреки желанието си да преподават на българските деца, те са принудени да търсят друга работа. Мнозина преминават през обученията, необходими за включване в германската образователна система. След като започнат работа в нея, често вече не разполагат с време да продължат и в неделното училище.

„Ако имаше регулаторен механизъм, по който часовете при нас да се признават за професионален стаж, това би било огромен плюс за всички български училища в чужбина“, подчертава Аврамова-Ганева.

Въпросът се поставя от години от училищни ръководители и от Асоциацията на българските училища в чужбина, но засега решение няма.

Първа крачка към признаване в Саарланд

Другата дългогодишна цел е обучението по български език да получи признание и от германската образователна система.

Преди около година и половина с подкрепата на генералния консул на България във Франкфурт Диана Попова представители на училището успяват да проведат среща с образователното министерство на Саарланд. На нея представят дейността си и обясняват, че допълнителното обучение по български не възпрепятства образованието на децата в германските училища, а разширява техните знания и възможности.

До официално признаване на обучението и сертификатите обаче все още не се е стигнало.

„Саарланд е най-малката и може би най-консервативната германска провинция. Тук нещата стават трудно, но все някога ще станат“, коментира Евелина Аврамова-Ганева.

Когато преди 15 години започва да изгражда училището, тя често има усещането, че плува сама срещу течението. Среща недоверие от различни страни и трябва стъпка по стъпка да доказва, че начинанието има смисъл.

И когато днес се обърне назад, зад нея стоят три образователни средища, десет преподаватели, около 150 ученици, първи голям випуск зрелостници и общност, която отбелязва заедно българските празници.

„Винаги може да се направи още. Но съм щастлива, че устоях“, признава Евелина Аврамова-Ганева.