Професионалното привлича ученици с по-висок бал

Професионалните паралелки, като цяло, остават със сравнително нисък бал, но ясно се вижда увеличаване на тяхната привлекателност. Делът на професионалните паралелки с минимален бал на първо класиране над 300 точки нараства от 28% до 36% за последните пет години, а над 400 т. – от 15% до 27%. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Отбелязва се, че политиките от последните години за увеличаване на дела и привлекателността на професионалното образование очевидно дават резултат и все повече професионални паралелки се превръщат в конкурентен избор за учениците.

В последните пет години делът на професионалните паралелки нараства с около 3%

и за новата учебна година план-приемът предвижда 63% от местата за такива, които предлагат обучение по почти 150 професии. Останалите близо 40% от новоприетите ученици ще учат в профилирано образование в 11 вида паралелки.

При профилираното образование най-конкурентни остават математическите профили, докато сред паралелките с най-нисък минимален бал по-често попадат профилите „Предприемачески“, „Природни науки“ и „Икономическо развитие“.

В професионалното образование най-висок интерес привличат специалностите, свързани с информатиката,

и най-вече професията „Разработка на софтуер“.

Според анализа на ИПИ обаче тук проличава едно от основните несъответствия между структурата на приема и потребностите на пазара на труда. По оценки на Института по данни на РУО например близо 18% от професионалния план-прием е насочен към професии, свързани с ИТ сектора, докато само около 3% от заетите с придобита професионална квалификация (ППК) работят в тази икономическа дейност. Освен това сходна подготовка се предлага и в профилираното образование чрез профила „Софтуерни и хардуерни науки“.

От ИПИ подчертават, че

следващата стъпка би трябвало да бъде не просто допълнително увеличаване на приема, а по-прецизно насочване към най-търсени от икономиката професии

– чрез добро планиране, директни стимули, разширяване на професионалното ориентиране и повсеместно прилагане на дуалното обучение.

В края на май 2026 г. Институтът публикува и годишния си индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката, който илюстрира доколко то отговаря на нуждите на пазара на труда. Индексът от 0 до 100 точки измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори.

През тази година Индексът за цялата страна е 54,4 точки, което означава, че

за близо половината ученици в професионалното образование няма насрещно търсене от работодателите.

Изследването обхваща випуск от над 22 000 ученици, които ще се обучават в следващите пет години в професии от избрани шест сектора. А резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили, ако в следващите 5 години се запази подобна структура на икономиката.

В представеното изследване са обхванати шест основни сектора – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, и ИКТ, в които са съсредоточени над 60% от всички ученици в професионално образование. От Института отбелязват сериозни разминавания по сектори – например професиите от селското стопанство представляват 7,3% от приема, но в същото време само 3,7% от всички лица с ППК са заети в селското и горското стопанство.

През 2026/2027 г. ще бъдат приети близо 3000 ученици в 12-те професии в сектора. Най-много са местата за „Механизация и цифровизация в аграрния сектор“ (близо 800) и „Фермерство“ (близо 700).

В хотелиерството и ресторантьорството също се отчита свръхприем (14,9%) и по-малка заетост (8,1%) в реалната икономика.

На другия полюс са професиите в преработващата промишленост, които са 13,4% от приема, но това е секторът с най-висок дял на заетите с ППК – 34,1%. През новата учебна година обучение в професиите от сектора ще започнат 5500 ученици. Най-висок е план-приемът в „Устойчива мода“ и „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“ – по около 700 места.

В транспорта и строителството също има високо търсене – съответно 11,6% и 8,1% заети с ППК, но нисък прием – 2,6% и 3,6%.

В професиите извън избраните шест сектора през учебната 2026/2027 г. местата са над 14 000 и обхващат близо 100 професии. Близо 1800 са местата за професията „Автомобилна техника и мехатроника“, над 1400 за „Електронна търговия, маркетинг и реклама“, 1100 за „Икономическа информатика“, а над 1000 за „Мениджмънт и икономика“. Общо над 500 ученици ще се обучават за фризьори, козметици и маникюристи.

В трите професии, свързани със сектора на образованието, приемът е около 300 места (най-много за „Помощник-възпитател“), а в десетте на здравеопазването – близо 800 (най-много за „Социални дейности“ и за „Балнеологични и възстановителни процедури“).

От ИПИ коментират, че според цитираните данни системата на професионалното образование все още е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса.

От Института препоръчват реформи в няколко направления.

На първо място, при планирането на приема се нужни по-ясни механизми за определянето му, базирани на данни за заетост, демография и икономическа структура, допълнени с възможности за трансфер между професии. На второ място е необходимо бързо развитие на дуалното обучение, което увеличава вероятността за успешна реализация. Отбелязва се, че е нужно по-широко отраслово образование, като вместо силно специализирани паралелки се заложи на обучение, което развива езикови, математически и технологични умения. И не на последно място се поставя акцент върху професионалното ориентиране на децата и учениците.

Регионални различия

През 2026 г. с най-висок резултат в Индекса на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е област Разград с 68,2 точки, следвана от Добрич с 64,8 т. и Русе с 63,8 точки. Основната причина за резултатите е, че като цяло, приемът в селскостопанските професии в страната все още е раздут, но именно в Добруджанския край и заетостта в сектора е висока.

Столицата е на осмо място. При нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и във високите – в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта.

В област Пловдив има сравнително високо съответствие по отношение на индустрията, но приемът в строителството е надценен, а в транспорта – недостатъчен. В Бургас и Варна стойностите на приема и на заетостта в хотелиерството и ресторантьорството са високи.

На последните места в класацията са областите Габрово и Смолян, като общото между тях е недостигът на кадри за промишлеността и едновременно с това силно разширеният прием в професии, свързани с ИКТ сектора и в този на хотелиерството и ресторантьорството. Габрово е областта с най-висок дял на приема в ИКТ професии, а Смолян – в хотелиерството и ресторантьорството.

Дуалното расте с бавни темпове

Делът на обучаващите се в дуална форма в професионалното образование постепенно нараства през последните години, но темпът остава бавен и далеч от мащабите, необходими за реално структурно влияние върху пазара на труда и качеството на обучението, посочват от ИПИ. А една от основните причини за ограничения му обхват вероятно остава трудността при намирането на работодатели, готови да участват активно в процеса.

През учебната 2026/2027 г. в дуална форма ще се обучават 3302 ученици от общо 36 879 места в професионалното образование, което е едва 9% от целия план-прием. Обучението чрез работа е съсредоточено предимно в техническите и индустриалните професии.

Най-много ученици в дуална форма през 2026/2027 г. има в „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ – 312 ученици, или над една трета от всички места в професията. Следват „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“ с 208 ученици, „Готварство“ със 169, „Автомобилна техника и мехатроника“ със 143, „Ресторантьорство и кетъринг“ със 130 и „Хибридни и електрически пътни превозни средства“ също със 130 ученици.

Но в популярна професия като „Готварство“ едва около 8% от учениците ще се обучават чрез работа.

Сходен е процентът и в „Ресторантьорство и кетъринг“ – под 9%. Подобна е ситуацията и в ИТ професиите, където дуалното обучение почти липсва. Няма нито едно място в дуална форма за „Помощник-учител“, „Парамедик“, „Здравен асистент“, „Оперативно счетоводство“ и редица други професии, при които практическата работа би следвало да е естествена част от подготовката, посочват от ИПИ.

За разлика от тях в „Спедиторски услуги“ 40% от учениците са в обучение чрез работа, в „Търговия и продажби“ – над половината, в „Индустриална мехатроника“ – 50%, в „Автоматизация и управляваща техника“ – над една трета.

Данните разкриват и сериозни различия между отделните области. Най-висок е делът на дуалното обучение в Русе, където близо 42% в професионалното образование ще се обучават чрез работа – 465 от общо 1110 ученици. Следват Габрово с 23,5%, Ловеч с 22,1%, Видин с 16,7% и София-област с 15,8%. Това са предимно области с по-силно индустриално присъствие и по-активно участие на фирмите в обучението.

В другия край на класацията е Търговище, където няма нито един ученик в дуална форма, във Велико Търново делът е под 3%, в Добрич – около 3%, в Перник и Ямбол – под 4%.

Свързани статии:

Глад за стругари и шлосери в Кюстендилско МОН разширява приема в професионални паралелки Ботевградската гимназия по техника и мениджмънт с изцяло обновена сграда, модерно общежитие и нов STEM център Випуск 2026 постигна най-добрите резултати на матурата по български език